Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Ник може да каже на Томи.

— Така ли мислиш?

— А Томи ще се разстрои, все пак е свещеник.

— Но ти вече си голямо момиче и всъщност това не е негова работа.

— Той няма да го изтълкува по този начин.

— И така, от колко време си влюбена в Ник?

— Откъде знаеш това?

Той се засмя.

— Познавам жените.

— Какво намекваш?

— Че ти си от онези жени, които няма да легнат с мъж, ако не са влюбени в него. И Ник го знае. Сигурно направо се побърква от страх заради теб.

— Аз не го плаша. Той не иска онези неща, които аз искам, но не желае и да ме нарани. Миналата нощ беше грешка — прошепна тя. — Но сега всичко свърши.

Искаше да създаде впечатление, че за нея всичко това е вече минало, но разбра, че не е успяла.

— Като грешка ли ти изглежда преживяното? — попита Ноа.

Тя поклати отрицателно глава.

— Не, но както ти току-що каза, вече съм голямо момиче. Мога сама да продължа живота си. Ти просто се съгласяваш снизходително с мен. Затова нека да говорим за друго — предложи Лорен. — Може ли да те попитам нещо?

— Разбира се. Какво искаш да знаеш?

— Защо Уесън толкова много мрази Ник?

— Това е стара история.

— Но коя беше причината да избухне тази вражда?

— Може да се каже, че това съперничество започна заради една котка, макар че сега, като си помисля, държанието на Ник също имаше значение. Той беше нов в отдела, но смяташе, че знае всичко. Моргенщерн току-що бе получил разрешение да ръководи Апостолите, а Ник беше вторият новобранец, избран от него.

— А кой беше първият? — попита тя.

— Аз — отговори Ноа с нахална усмивка. — Пит лично избираше своите агенти, като ги вземаше отвън и ги обучаваше по специална програма. Уесън направо си умираше да участва в тази работа. Всъщност според мен от самото начало той искаше сам да ръководи програмата, но нямаше начин това да се случи.

— Уесън стана ли един от новобранците на Моргенщерн?

— Не. Моргенщерн не го прие и това наистина страшно много го раздразни.

— Значи така е започнала враждата между двамата?

— Не, причината, както ти казах, беше една котка — търпеливо повтори той. — Имаше един такъв случай. Тригодишно момиченце беше изчезнало и извикаха ФБР на помощ. Уесън беше дежурен по график и нямаше начин да позволи на никого от асовете на Моргенщерн да се намеси и да поеме работата. Уесън искаше сам да се справи със случая и то бързо.

— И справи ли се?

— Не, но Ник разреши случая. Ето какво се случи. Момиченцето било с майка си в един универсален магазин. Сградата беше наистина много стара, с дървени подове, които скърцаха ужасно, когато стъпваш по тях. Имаше високи гипсови тавани и големи стари отдушници покрай подовите первази. Вътре ставаше течение и беше студено. Сградата се намираше в съседство с района със складовете и градския пазар, съвсем близо до реката. Това беше едно приятно малко място за пазаруване. Всички околни постройки бяха съборени или реконструирани, но в тази имаше проблем с плъховете. И затова собственикът държеше там котка.

— Продължавай — настоя Лорен, тъй като искаше Ноа по-бързо да приключи разказа си, преди Ник и Томи да са се върнали.

— Било е около обед в съботата преди Коледа и магазинът бил пълен с клиенти, пазаруващи в последната минута. Наоколо царяло шум и бъркотия, чувала се оглушителна коледна музика, а една от продавачките случайно забелязала някакъв мъж на около трийсет и пет години да се шляе из магазина. Помислила си, че може да е крадец. Носел парцаливи стари дрехи и дълъг сив шлифер. Тя каза, че бил мръсен и окъсан. Жената не можа да ни даде кой знае какво описание, освен че онзи бил мършав и имал рошава брада. Каза ни, че се канела да повика охраната, но тогава го видяла да се насочва към изхода и си помислила, че си отива.

Една от клиентките на опашката си спомни, че е видяла как мъжът клекнал до момиченцето и му говорел нещо. Тя каза, че майката едва успяла да си проправи път до касата. И докато ровела в чантата си, търсейки разплащателната си карта, не забелязала, че дъщеричката й говори с непознат. След това според клиентката мъжът си тръгнал.

— Взел ли е момиченцето със себе си?

Ноа не отговори на въпроса й.

— Друга клиентка пък твърдеше, че едва не настъпила детето, когато то изскочило пред нея. Момиченцето гонело котката — обясни Ноа. — А около десетина минути по-късно майката вече трескаво търсела дъщеря си. Разбира се, всички наоколо се мъчели да й помогнат и тогава продавачът си спомнил за мъжа с шлифера, а клиентката — че го видяла да говори с детето. Шефът на охраната извикал полицията, а собственикът на магазина — ФБР. За чест на Уесън трябва да се признае, че бързо пристигнал там. Моргенщерн бил уведомен по телефона от шефа на Уесън и поискал двамата с Ник да отидем там, за да придобием малко опит. Изпрати ни да разследваме случая, само че успяхме да отидем твърде късно вечерта. Аз пристигнах от Чикаго, а Ник бе пътувал със самолет от Далас. Той бил на мястото около петнайсет минути преди мен, наел кола, снабдил се с пътна карта и дойде да ме вземе.