Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Беше се държала като страхливка. И щеше да изгуби дори малкото талант, който притежаваше, ако продължаваше да върви по този път. Ако не вкусваше живота, как въобще щеше да е възможно да го изобрази върху платното?

— Аз не изхвърлям картините си — колебливо призна тя. — Аз ги запазвам.

— Значи е възможно в някой от близките дни да ги разопаковаш и да позволиш на хората да ги видят — рече Ноа.

— Може би — каза Лорен. И след като поразмисли малко, го погледна и се усмихна. — Да, може би… Трябва да го направя.

Ноа занесе чинията си до умивалника и нави ръкави, приготвяйки се да измие съдовете. Взе да се оплаква от това, че в близко време абатът няма намерение да похарчи пари за съдомиялна машина.

Лорен не го слушаше. Все още бе потънала в мисли. Той току-що я беше накарал да се събуди. Беше отворил една врата и от нея зависеше дали да излезе, или да я затвори отново.

Когато Томи се върна в кухнята, Ноа му съобщи:

— Казах на Лорен, че си взел една от картините й.

Томи веднага застана в отбранителна позиция.

— Откраднах я и не съжалявам. Вече искаш да ти я върна, така ли?

— Коя си откраднал? — попита Лорен. Изведнъж усети страшен глад. Отхапа парче от пилешкото и си взе една бисквита.

— Единствената, до която успях да се докопам — отвърна той. — Беше поставена пред другите в гардероба. Дори не знаех какво точно съм взел, докато не си отидох вкъщи и не я разопаковах. И знаеш ли кое е най-жалкото, Лорен? Че съм виждал само тази твоя картина. Държиш ги скрити, сякаш се срамуваш от тях.

— Но коя точно си взел?

— Децата в пшеничната нива, които са окъпани в толкова много светлина. Аз обичам тази картина и искам да си я запазя. Знаеш ли защо? Защото в нея има много радост и надежда. Когато я погледна, виждам как небето се усмихва на децата. Тези потоци от светлина, това сякаш са ръцете на Бог, който посяга да ги докосне.

Чувствата напираха в гърдите й. Знаеше, че всяка негова дума е истина.

— Добре, Томи. Можеш да я задържиш.

Брат й изглеждаше шокиран.

— Наистина ли?

— Да — отговори тя. — Толкова съм щастлива, че ти харесва.

Ник съвсем не беше съгласен да го изолират.

— По дяволите, искам да я видя и аз — рече той.

— Добре — съгласи се Лорен.

Ноа й намигна и изведнъж й се прииска да се засмее.

— Да, говоря сериозно, но ви предупреждавам, че това не е най-доброто ми постижение. Мога много повече.

Телефонът на Ник иззвъня и прекъсна разговора. Усмивките мигновено изчезнаха от лицата им и в кухнята се възцари напрегнато очакване. Ник отговори и отиде в килера, за да се уедини.

Обаждаше се Пит и имаше да му съобщи шокираща новина. Мобифонът на Тифани Тара Тайлър бил намерен в белия пикап на Стив Бренър, пъхнат на сигурно място под предната седалка. С това ново веществено доказателство случаят приключваше. Бяха намерили техния човек.

— Открити ли са някакви отпечатъци?

— Избърсал ги е, но е бил малко немарлив — обясни Пит. — Пропуснал е едно петно в долната част на телефона. Специалистът е открил нещо като частичен пръстов отпечатък до извода за зарядното устройство. Той смята, че е достатъчен, за да направим солидно сравнение. Както изглежда, случаят скоро ще бъде приключен успешно.

Но Ник не беше толкова оптимистично настроен.

— Чувствам, че нещо не е наред — рече той. Помълча и добави: — Значи това е. Случаят е приключен, така ли?

— Горе-долу — съгласи се Пит. — Има и други доказателства. Но доколкото разбирам, агент Уесън не е споделил с вас информацията срещу Бренър.

— Как разбра това?

— Поговорих набързо с агент Фарли.

— Значи Уесън има достатъчно доказателства, за да потвърди вината на Бренър?

— При положение че телефонът на жената е намерен в неговата кола? Да, има предостатъчно.

— Телефонът може да е подхвърлен.

— Не вярваме, че е така — каза Пит. — Ако ти бяха предоставяли информацията в процеса на събирането й, според мен щеше да бъдеш по-сигурен, че Бренър е нашият човек. Ти си бил изолиран от разследването — добави той. — И аз възнамерявам да поставя този проблем пред шефа на агент Уесън, това е първото, което ще направя в понеделник сутринта. Такова нещо повече няма да се случи — закани се той. — Що се отнася до теб, предлагам ти да заведеш отец Том на риболов. Отпусни се малко. Бог знае, че си заслужил почивката си.

Ник разтри тила си, опитвайки се да отслаби напрежението. Беше уморен и объркан.

— Не знам, Пит. Интуицията ми подсказва, че всичко това е погрешно. Нали сравняват гласовете на двата записа, от изповедалнята и от разпита на Бренър?