Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Да, разбира се.

— Бренър не си е признал, нали?

— Все още не.

Ник бе изпълнен със съмнения. Но може би не искаше да повярва на очевидното. От самото начало Уесън го беше поставил в позиция да се опитва да работи по случая на сляпо. Телефонът на Тифани беше намерен в пикапа на Бренър. Това би трябвало да реши въпроса. Но той все още не беше убеден.

— Защо се съпротивляваш? — попита го Пит. — Постигнахме добър резултат.

— Да, сър, зная — въздъхна Ник. — Предполагам, че наистина имам нужда от малко почивка. Вие бяхте прав — аз съм прекалено лично ангажиран.

— С Лорен ли?

— Вие го очаквахте.

— Да, разбира се.

— Ще ми съобщите ли лабораторните резултати?

— Да — обеща Пит. — Много поздрави на отец Том и Лорен.

Ник изключи телефона и в продължение на една дълга минута остана да стои неподвижно в килера. Искаше да обмисли нещата, да свикне с положението, да повярва, че всичко е приключило. Каза си, че се опитва да направи случая по-сложен, отколкото е. Някои случаи се решаваха лесно. Като този. Да, всичко свърши. Бяха хванали техния човек.

Но въпреки всичко онова натрапчиво съмнение си оставаше.

Кошмарът най-накрая приключи. Томи и Лорен бяха поразени, когато научиха, че телефонът на Тифани е бил намерен в колата на Бренър. Въпреки всичко братът и сестрата бяха във възторг от това, че убиецът вече е зад решетките. Когато Ноа предложи да го отпразнуват, Томи отхвърли тази идея. Напомни му, че две жени са били убити и заяви, че ще отиде в църквата да прочете една молитва за душите на Тифани Тайлър и младата жена на име Милисънт.

— Той наистина много майсторски си преправяше гласа, когато ми шепнеше в изповедалнята. Изигра ме! — призна си Томи.

— Изигра всички ни — каза Лорен.

Но при мисълта, че всичко е свършило, тя изпита невероятно облекчение. Сега щеше да се присъедини към брат си и да отиде в църквата да се помоли.

Изправи се, погледна Ник право в очите и го попита:

— Значи с Ноа скоро заминавате, нали така?

— Да — отговори Ник, без да се поколебае и за секунда.

— Нямаме вече причини да се въртим наоколо, нали Ник? — попита Ноа.

— Не — лаконично му отговори той. — Нямаме никакви причини.

Лорен се извърна, за да не види той колко силно я нараниха думите му. Макар че от самото начало й беше известно, че той ще си тръгне, щом работата му приключи. Неговият живот беше в Бостън. Той бе зарязал всичко, за да помогне на приятеля си, но сега имаше нужда да се прибере у дома.

— Трябва да отидем на някои места, да се видим с някои хора… — каза тя.

— Точно така — съгласи се Ник.

Томи държеше вратата отворена.

— Хайде, Лорен. Стига си се мотала.

Тя остави салфетката на масата и побърза да последва брат си. Ник и Ноа тръгнаха след тях. Когато влязоха през задния вход на църквата, Ник остана с Ноа настрана, а Лорен и Томи продължиха напред. Отидоха до една от скамейките и коленичиха един до друг.

Цяла дузина работници сновяха наоколо и се опитваха да подготвят църквата за сватбата. Петима от тях разглобяваха скелето, издигнато на централната пътека, докато други двама сгъваха парчетата насмолен брезент и изнасяха навън кофите с боя. Служители от местния цветарски магазин стояха пред входа и държаха вази с лилии, нетърпеливо изчаквайки Уили и Марк да приключат със забърсването на стълбите и мраморния под пред олтара.

Ник и Ноа се преместиха под галерията, за да не пречат. Но в този момент двойните врати зад тях се отвориха и двама снажни мъже вкараха вътре количка с малък роял.

— Отче, къде искате да сложим това? — попита единият от тях.

— Не знам — отговори Ноа.

— Брей да му се не види, отче. Това нещо е тежко. Може ли да се разберете къде да го сложим?

Джъстин бързаше към тях по пътеката между скамейките. Носеше видеокамера, а на рамото си беше метнал навит червен шнур. Забави крачка, за да ги поздрави.

— Знаеш ли къде трябва да бъде поставено пианото? — попита го Ноа.

— Разбира се — отговори той. — Хорът ще бъде в южната част на църквата.

Той отстъпи назад, за да могат мъжете да закарат пианото до страничната пътека.

— Че защо просто не използват органа? — попита Ноа.

— Първо трябва да се почистят тръбите — обясни му Джъстин. — Абатът казва, че всичкият този прах във въздуха ще зацапа струните, ако органът не е лъснат, преди да го използват отново.

— Какво ще правиш с тази видеокамера? — попита го Ник.

— Бащата на Мишел ме помоли да заснема церемонията от галерията — обясни той. — Вече са си наели професионален фотограф, който да снима долу, но предполагам, че той иска снимки и от друг ъгъл. Нямам нищо против да го направя — добави Джъстин с широка усмивка. — Ще ми плати сто долара, парите ми трябват. Освен това той е поканил Марк, Уили и мен на приема, ще има безплатно ядене и бира. Ти ще дойдеш ли на сватбата?