Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Госпожа Брокман за пореден път влезе в спалнята, за да се опита отново да накара дъщеря си да побърза. Закова се на място, щом видя Лорен.

И двете, майката и дъщерята, направо онемяха. Лорен се смути под втренчените им погледи.

— Кажи нещо, Мишел — настоя тя. — Харесваш ли роклята ми или не?

— Изглеждаш като принцеса от приказките — прошепна Мишел. — Нали така, майко?

— О, да — съгласи се тя. — Скъпа моя, ти си направо прелестна.

Мишел тромаво се смъкна от леглото и се изправи. Майката забеляза гримасата й.

— Новата шина все още ли е неудобна?

— Малко — призна Мишел. Тя не откъсваше очи от Лорен. — Ех, ако можех да изглеждам така! Обърни се и се погледни в огледалото. Майко, Лорен няма ни най-малка представа колко е красива. Тя не вижда себе си по начина, по който я вижда целият свят. Би трябвало да я накарам да надене един чувал на главата си, защото иначе в църквата всички ще гледат само нея.

— Не, те няма да откъсват очи от красивата младоженка. — Лорен се разсмя. — Е, ще бъдеш красива веднага щом свалиш тези смешни слонски ролки от главата си и облечеш нещо. Или може би възнамеряваш да отидеш до олтара с този стар халат?

— Да, точно така, накарай я да побърза. Тя не иска да ме чуе и ще закъснее за собствената си сватба — намеси се госпожа Брокман. — Аз съм твърде стара за това напрежение — добави тя. — Не бях в първа младост, когато родих Мишел.

— Да, майко — усмихна се тя. — Бях бебето на критическата ти възраст и ти се отнасяш много критично към мен.

Майка й се усмихна.

— Ти беше истинска благословия. А сега се облечи или ще пратя баща ти тук.

Мишел пристегна колана на халата си и започна да измъква бодливите ролки от косата си.

— Лорен, сутиенът ти се подава — каза тя. — Точно под презрамките.

Лорен издърпа корсажа, но бялата дантела продължаваше да се показва.

— Нямам други сутиени тук.

— Тогава не го носи — предложи Мишел.

Майка й ахна.

— Как тъй ще влезе без сутиен в Божия дом?

— Майко, аз не й предлагам да влезе по монокини. Никой няма да разбере дали носи сутиен или не. Роклята е от релефен плат.

— Бог ще разбере — обяви майка й. — Ще отида да донеса безопасните игли.

Веднага щом вратата се затвори зад нея, Мишел въздъхна:

— Нервите й са съсипани, а и татко е така. Тая сутрин очите му бяха пълни със сълзи. Каза ми, че ще изгуби малкото си момиченце. Нали звучи много мило?

Лорен издърпа един стол, за да може Мишел да седне пред тоалетната масичка.

— Да, мило е — каза тя. — Не му ли напомни, че вие двамата с Кристофър ще живеете на две преки оттук?

— Няма да е същото — замислено рече Мишел. — Той ще плаче, докато ме води към олтара, а и аз ще се разплача, ако църквата не е готова.

Лорен взе четката за коса и я подаде на приятелката си.

— Осъзнаваш ли каква късметлийка си само? Имаш такива любящи родители и си на път да се омъжиш за най-прекрасния мъж. Искрено ти завиждам — добави тя с въздишка.

Мишел погледна приятелката си в огледалото.

— Няма да мине много време и аз ще ти помагам да се приготвиш за твоята сватба.

Лорен можеше да й каже истината — че всичко е било лъжа и че тя и Ник няма да се женят, но запази мълчание. Днес беше денят на Мишел и тя не искаше приятелката й да изгуби нито една минутка, мислейки за нещо друго.

— Не се вживявай чак толкова в моите неща, че мама и на теб ще ти намери работа. Така се оправя със сълзите — обясни Мишел. — Тя накара горкичкия татко да тича из целия град. Той вече направи две експедиции до абатството. Първо го принуди да отиде да види със собствените си очи, че скелето е махнато. След това — да се върне там, за да се увери, че цветята са пристигнали. И преди да ни закара до църквата, татко трябва да отиде до къщата на семейство Вандерман и да вземе Беси Джийн и Виола.

— Беси Джийн си има кола.

— Виждала ли си я въобще някога да шофира?

— Не, но съм виждала автомобила в гаража й.

— Тя не иска да шофира, а да си има шофьор. Казала на мама, че при това натоварено движение напоследък е много опасно да караш кола.

— Натоварено движение в Холи Оукс!

Двете избухнаха в смях.

— И трябва да ти е ясно едно нещо — добави приятелката й. — Тя обвинява за всичко католиците. Казва, че караме като луди.

Пак се разсмяха, но майката на Мишел сложи край на разговора им, като влетя отново в спалнята.

— Мишел, умолявам те, облечи се! — Тя тръгна към Лорен, като размахваше две гигантски безопасни игли. — Само тези успях да намеря — каза тя с извинителен тон и прихвана сутиена на Лорен за подплатата на роклята.