Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— Да, точно така.

— Шегуваш се, нали?

— Не, не се шегувам.

— Смяташ да кажеш на брат ми за снощи, така ли? — разпалено възкликна Лорен.

— Така трябва. — Изведнъж гласът му прозвуча съвсем спокойно и разумно.

Тя помисли, че си е изгубил ума.

— В никакъв случай. Каквото се е случило между нас, си е личен въпрос.

— При нормални обстоятелства е така — съгласи се той. — Но ти си… нещо различно. Трябва да му кажа. Твоят брат е най-добрият ми приятел и също така по една случайност е свещеник. Освен това той сам ще се досети. Ще разбере.

— Намекваш, че е ясновидец ли?

— Нито веднъж не съм успявал да го „изпързалям“ от втори клас насам. Винаги се досеща какво се върти в главата ми. Измъквал ме е от разни бели. За известно време, когато бяхме в Пенсилвания, той беше нещо като моята съвест. Не, аз нямам намерение да го лъжа.

Тя усещаше, че започва да я боли главата.

— Не е необходимо да лъжеш. Просто трябва да си мълчиш.

— Казвам ти, че той сам ще разбере.

— Да не си си изгубил ума? Нищо няма да му казваш. Знам, имаш чувството, че си го предал, но…

Ник не я остави да довърши:

— Той ми имаше доверие, по дяволите!

Шосето беше пусто и Ник спря колата на банкета.

— Знам, че ти ще се почувстваш малко неудобно, но ще го преживееш — каза той.

Лорен не можеше да повярва на ушите си.

— Ник, брат ми разчиташе на теб да ме запазиш жива и здрава. Ти направи това. Не е нужно да му признаваш за снощи.

Изведнъж удивлението й се смени с гняв и смущение. Тя така се разстрои, че очите й се напълниха със сълзи. Закле се пред себе си, че по-скоро ще умре, отколкото да се разплаче пак пред него.

— Не съм извършила нищо, от което да се срамувам. — изрече строго Лорен. — А и ти ми обеща, че няма да се разкайваш.

— Е, излъгах.

Лорен побесня. Но отново положи усилия да се овладее и предложи:

— Щом се чувстваш чак толкова виновен, иди да се изповядаш.

Гледаше го свирепо, а той можеше да си мисли само за това колко е красива, когато е разгневена. Нямаше да се учуди, ако от очите й започнеха да изскачат искри.

— Помислих си и за това — призна той. — Но си представих как юмрукът на Томи пробива решетката в изповедалнята и реших, че идеята ми не струва. Трябва да му го кажа очи в очи.

Тя притисна с ръка слепоочието си, опитвайки се да притъпи пулсиращата болка.

— Не съм казала, че трябва да отидеш да се изповядаш пред Томи — рече тя. — Иди при някой друг свещеник.

— Не се разгорещявай толкова.

— Нямаш причини да се чувстваш виновен! — избухна Лорен. — Аз те прелъстих.

— Не, не е вярно.

— Със сигурност е така.

— Тогава ми обясни как го направи? — ядоса се той.

— Накарах те да ме съжалиш. Разплаках се.

— Разбирам — подсмихна се той. — Значи аз се любих с теб от съжаление? Така ли?

Лорен се замисли дали да не слезе от колата и да не продължи пеша обратно до града.

— Нека да те попитам нещо — рече тя, като се опитваше да го накара да разбере колко е неразумен и упорит.

— Нали си спал и с други жени?

— Да, така е — съгласи се той. — Искаш да знаеш точния им брой ли?

— Не. Искам да знам какво се е случило, след като си правил секс с тях. Чувстваше ли се задължен да кажеш за това на майките им?

Той се засмя. После стана сериозен.

— Както вече ти споменах, ти си различна.

Лорен скръсти ръце на гърдите си и впери поглед напред.

— Повече няма да говоря за това.

— Лорен, погледни ме. Какво ще кажеш, ако ти обещая нещо?

— Защо ще си правиш тоя труд? Ти не изпълняваш обещанията си.

— Да ме накараш да ти обещая, че няма да се разкайвам, си беше глупаво. Затова не смятам, че трябва да го броим. Но това обещание ще го спазя — увери я Ник. — Ако той не ме попита сам, нищо няма да му призная. В продължение на два дни нищо няма да му казвам. Това би трябвало да ти даде достатъчно време да се успокоиш.

— Тази работа не ми харесва особено — възрази тя. — След като се чувстваш задължен да издрънкаш всичко, трябва да почакаш, докато се прибереш в Бостън.

— Ще му го кажа в лицето, така че ще може да ми цапне един, ако поиска.

— В Бостън! — просъска тя със стиснати зъби.

Най-накрая Ник отстъпи. Върнаха се на магистралата и поеха отново към дома.

Сега направо изглеждаше развеселен. Този човек страшно я вбесяваше.

— Имаш ли и други изненади, с които да ме зарадваш, преди да се приберем? — попита тя.

— Да, като се замислих, има и още едно нещо, което май би трябвало да спомена.

Лорен се приготви да понесе следващия удар.