Джули Гарууд - Разбивач на сърца

И точно тогава видя Лони. Това тъпо хлапе се катереше по дървото, същото дърво, което Разбивачът на сърца бе. използвал безброй пъти, за да влезе в къщата и да я наблюдава през нощта.

Той проследи как Лони пропълзя по покрива и се плъзна на стряхата, над прозореца на банята. Точно както самият той го бе правил.

Умно момче, помисли си той. Върви по стъпките ми.

Но докато чакаше да види какво ще направи Лони, един друг човек привлече вниманието му. Добрият стар Стив Бренър пълзеше към задната врата на Лорен. Той пък какво бе намислил?

Кучето на съседките не би могло да го издаде. Разбивачът на сърца бе убил животното, за да може нощем да се движи свободно из двора. Той се беше справил с досадния пес, а сега това момченце Лони и Стив Бренър се възползваха от свършената работа.

Заредиха се все нови и нови изненади, докато най-накрая цялата къща бе в пламъци, а Бренър бе заобиколен от „мулета“.

Сега той можеше да си тръгне и никой нямаше да разбере. Смятаха, че са хванали техния човек. След като си направи една малка разходка по улиците на Холи Оукс и намери онова, което търсеше, той щастливо продължи по пътя си. Шансът му бе паднал направо от небето. Да, той можеше да си тръгне, но дали да го направи? Ето че сега този въпрос го измъчваше.

Ама че затруднение.

Манията го превръщаше в хладнокръвен убиец. Перфектният убиец, експертът. Той бе в състояние да проумее какво се случва с него, но не можеше да си наложи да скърби за загубата на онова, което другите наричаха здрав разум. Той не беше смахнат. Не, разбира се, че не. Но беше отмъстителен. В това нямаше никакво съмнение. Бе негов свещен дълг да отвърне на удара с удар.

Той крачеше нервно из малката стаичка и кроеше планове. Това лигаво хлапе Лони беше забъркало истинска каша и той не би могъл да го остави да се измъкне безнаказано, нали така? Именно заради него бе пропаднал перфектният му план. Но какво би могъл да направи сега?

Този тъп неблагодарник го принуждаваше да избърза. Голямо неудобство му създаваше тоя Лони и трябваше да си плати за това. В края на краищата така беше честно, а освен това бе забелязал, че Лорен не харесва тоя зелен плужек. Пък и кой ли би го харесвал? Може би вече бе време да й покаже колко много държи на нея. Той реши да й направи подарък, нещо много специално… Например да й поднесе далака или черния дроб на Лони. Със сигурност не и сърцето му. Той искаше да й достави удоволствие, а не да я обиди и нямаше да позволи тя да си мисли, че Лони е разбивач на сърца.

Той погледна часовника на нощната масичка. Мили боже, толкова много работа имаше да свърши, а толкова малко време му оставаше за това, благодарение на тоя хлапак Лони! О, той щеше да си плати и още как! Но първо най-важното — имаше работа за довършване.

В края на краищата всичко зависеше от подготовката. Партито трябваше да бъде идеално.

Тя обичаше да спи с него, сгушена на сигурно в прегръдките му, а краката й — неподвижно притиснати под бедрото му. Събуди се, но се чувстваше прекалено изтощена, за да се размърда. Ник спеше така спокойно. Тя не искаше да нарушава почивката му и затова лежеше неподвижно и изучаваше лицето му с критичното око на художничка. Той имаше великолепен профил. Изваяната линия на долната му челюст, правият нос, съвършено оформената уста. Искаше да го нарисува, да улови силата, която бе видяла в очите му. Чудеше се дали съзнава колко е красив и дали въобще му пукаше за това. Той беше практичен мъж — нямаше време за суетни мисли.

Искаше й се Ник да се събуди и пак да правят любов. През нощта отново и отново се беше обръщал към нея, но сега вече бе сутрин и всичко изглеждаше различно. Тя го беше помолила само за една нощ. Знаеше, че е невъзможно да желае още.

Как сега да се върне отново към обичайните неща? Тя беше силна жена. Можеше да направи всичко, което си наумеше, и умееше майсторски да прикрива чувствата си. Би могла да се преструва, че са прекарали една великолепна нощ на секс за забавление и това е всичко. Един прост начин да освободят натрупаното напрежение и отчаяние… Но, о, Боже, как изобщо щеше да се справи с това? Искаше й се да бъде по-земна. Много нейни приятелки в училището в Европа и на работното си място в Чикаго намираха за съвсем нормално да заведат у дома си един мъж, с когото току-що са се запознали, и да прекарат само една нощ с него, без повече да го видят. Жените си имаха своите нужди, в края на краищата. Какво й беше лошото на любовната връзка за една нощ? В нея нямаше нищо хубаво, смяташе Лорен. Защото и сърцето участваше в това. Тя никога не би могла да се отдаде така пълно на Ник, ако вече не се чувстваше обвързана и не беше признала, че го обича.