Джули Гарууд - Разбивач на сърца

— По дяволите, Лорен, опитай се да ме разбереш.

— Аз наистина те разбирам. Не ме желаеш.

Изведнъж тя се разрида. Не искаше да изглежда слаба пред него, затова бързо избърса сълзите си, но те продължиха да се стичат.

Лорен по-скоро бе готова да умре, отколкото да си го признае.

— Лорен, не плачи — умолително каза той.

— Това е от… моите алергии. — Тя неволно изхлипа.

Опита се да мине покрай него и да отиде в банята, но той я привлече към себе си. Тя припадна на гърдите му и остави сълзите си да се стичат на воля. Ник я стисна в прегръдките си и я целуна по челото.

— Чуй какво ще ти кажа, Лорен. — Гласът му звучеше като на човек, който отчаяно търси помощ. — Ти не ме обичаш. Преживя истински ад и си изплашена, затова чувствата ти са съвсем объркани в момента.

Той разбираше какво става с нея. Лорен бъркаше благодарността с любовта. Да, точно така беше. Не бе възможно да го обича. Тя беше прекалено добра за него, прекалено съвършена. И той не я заслужаваше. Трябваше да прекрати всичко това, преди да е станало твърде късно.

— Аз знам какво е в сърцето ми, Ник. Аз те обичам.

— Престани да повтаряш това.

Гласът му прозвуча гневно, но в същото време той трескаво я целуваше и беше толкова нежен, че Лорен не знаеше как да тълкува необяснимото му поведение. Не можеше да спре да го прегръща, да го докосва.

— Миличка, моля те, престани да плачеш.

Но тя продължаваше да ридае, притиснала лице в рамото му.

Ник докосна с устни шията й.

Обичаше това нейно ухание. Обхвана лицето й с длани и нежно пресуши сълзите й с целувки.

— Ти си толкова красива — прошепна той и устните му се впиха в нейните. Започна да трепери, като юноша, който за първи път докосва жена.

Боже мой, как само я желаеше. Не можеше да се преструва повече, че просто я утешава. Ръцете му се плъзнаха под фланелката и започнаха да галят топлата й копринена кожа. Желанието му бе така неистово, че го разтърси до мозъка на костите и дяволски го изплаши.

Не можеше да престане да я гали. Тялото й се притискаше в неговото и това бе толкова хубаво, толкова нежно… Той сваляше фланелката й и се опитваше да я целуне, докато й казваше, че не бива да правят нищо, за което ще съжаляват на сутринта.

Лорен се съгласяваше с него, но в същото време трескаво смъкна гащетата му. Ръцете й се плъзнаха по бедрата му и преминаха към по-интимни ласки.

Пръстите й бяха вълшебни, лекото им докосване до слабините му го влуди. Беше твърд и целият пулсираше, когато усети, че няма да издържи и минута повече, ако тя продължава да го гали по този начин. Сграбчи ръцете й и ги положи на раменете си. Тогава я притисна грубо към себе си и докосването на облите й гърди едва не го погуби. Усещаше кадифената й кожа, докато се опитваше да я погълне цялата с устни.

— Почакай… — прошепна в един момент Ник и отиде до банята, за да вземе необходимото от несесера си за бръснене. Върна се и отново отрони колебливо: — Лорен, аз… — Може и да имаше някакви други намерения, но те мигновено се изпариха, когато тя обви ръце около него и го целуна.

Двамата паднаха заедно на леглото, сплели ръце и крака. Той легна върху нея и разтвори бедрата й. Погледна сочните й устни и изведнъж красотата й го изуми.

Обхвана гръдта й, пръстите му бавно опипваха твърдото зърно. Тя леко простена и затвори очи, давайки му да разбере, че това й харесва. Той го направи отново и отново, наблюдавайки растящата й възбуда.

— От безкрайно дълго време те желая — прошепна той. — От момента, в който те видях, исках тези дълги крака да обгърнат тялото ми. Само за това можех да мисля.

Лицето му бе потъмняло от страст, а сините му очи искряха. Лорен нежно прокара пръсти по твърдата извивка на брадичката му, а след това по шията.

— А знаеш ли какво друго желаех?

И след това той й показа с ръце и с устни за какво си е мислил. Знаеше къде да я докосне. Тя се притисна в него, милувките й ставаха все по-настойчиви, докато ноктите й не се забиха в раменете му. Тя започна да го моли да престане да я дразни.

Устните му я побъркваха. Пръстите му погалиха вътрешната част на бедрата й — толкова нежни, толкова чувствени. Той усети как тялото й се извива нагоре и се притиска в неговото. Чу я как простена, когато докосна малките косъмчета между бедрата й.

Правеше любов с нея, казваше й без думи колко много я обожава.

Лорен никога не беше изпитвала такова блаженство. Отново се надигна и с цялото си тяло, извито като дъга, се притисна към него, сега далеч по-настоятелно.