Джули Гарууд - Разбивач на сърца

Но макар да беше сигурна, че за една продължителна връзка не може да става и дума, пак копнееше да го докосне. Тя го обичаше. Бог да й е на помощ! Как така си беше позволила да стане толкова уязвима? Трябваше да предвиди, че това ще се случи и да направи каквото и да е, за да се защити. Но вече беше твърде късно. Той щеше да си замине и да разбие сърцето й, а тя нищо не можеше да направи.

Но мисълта за болката, която й предстоеше, не променяше чувствата й. „Само една нощ!“, каза си тя. Щеше да й стигне за цял живот, но знаеше, че Ник не би могъл да я възприеме по този начин. За него това щеше да бъде предателство към брат й. Въпреки всичко Лорен продължаваше да обмисля подобно развитие на нещата.

Двамата бяха пълнолетни и можеха да отговарят за постъпките си. Каквото и да се случеше между тях, си беше личен проблем.

Но тя беше малката сестричка на Томи. За Ник това означаваше край на историята.

Тя знаеше, че той не е безразличен към нея. Но дали я обичаше? Страхуваше се да го попита.

Ник излезе от банята по боксерки на карета. Бършеше косата си с хавлиена кърпа. Когато забеляза, че Лорен е мрачна, попита:

— Какво има?

— Нищо. Просто си мислех…

Той хвърли кърпата на един стол, след което отиде до другото легло и отметна завивките.

— За тази нощ ли?

— Лорен не отговори.

— Сподели за какво си мислеше — настоя той.

— Повярвай ми. Не би искал да знаеш.

— Разбира се, че искам. Довери ми се. — Ник струпа възглавниците до таблата на леглото и посегна да угаси лампата.

— Добре, ще ти кажа. Опитвах се да измисля как да те прелъстя.

Ръката му застина. Лорен не можеше да повярва, че е изрекла тези думи. Сега несъмнено цялото му внимание бе насочено към нея. Той стоеше неподвижно, като зашеметен от ненадейна светлина. След това бавно се надигна и я погледна втренчено.

Изражението му беше толкова объркано, че ако не бе смутена, тя щеше да се разсмее. Ник я гледаше втрещено. Лорен предположи, че той явно очаква да му разясни, че просто се е пошегувала. Че думите й са началото на някакъв виц. Но тя не знаеше какво да добави. Само повдигна рамене, сякаш казваше: „Това е. Колкото и да не ти се вярва… Вземи ме“.

— Шегуваш ли се? — едва промълви той.

Тя тъжно поклати глава.

— Шокиран ли си?

Ник мълчеше объркано. Явно не вярваше на думите й.

— Ти всъщност ме попита за какво си мисля — отрони тя, сякаш се оправдаваше.

Лицето й поруменя.

Изведнъж Лорен отметна решително завивките и стана от леглото. Ник също се надигна и стъпи на пода.

— Няма да те нападна — успокои го тя.

Направи една крачка към него, а той леко се поотдръпна. Наблюдаваше я изумено.

— Мисля, че е по-добре да си стоиш на мястото, Лорен — прошепна Ник.

Изведнъж Лорен се почувства унизена. Той се държеше така, сякаш се страхуваше от нея. Със сигурност не бе очаквала подобна реакция. Мислеше си, че признанието й ще предизвика у него удивление или дори гняв, но и през ум не й мина, че ще изпита страх. Смяташе, че той не се бои от нищо.

— Това е изключено — прошепна Ник, продължавайки да я следи уплашено. — Престани с тази игра, Лорен.

Тя сведе глава. Беше твърде късно да си вземе думите назад. Затова реши да направи нещата сто пъти по-лоши. И да му признае всичко.

— Когато ме целунеш, изтръпвам цялата. И не искам да спираш. Никога по-рано не съм се чувствала така. Реших, че трябва да го знаеш. И предполагаш ли кое е наистина странното? — продължи да настъпва тя.

— Не искам да говорим сега… — объркано промълви Ник.

Но тя го прекъсна, бързайки отчаяно да направи признанието, преди да е загубила кураж:

— Влюбвам се в теб.

Осмели се да го погледне за миг. Вече не изглеждаше изплашен, но сега като че ли му се искаше да я убие. Ала тя нямаше търпение да влоши още повече нещата.

— Не, аз не се влюбвам в теб. Аз наистина те обичам — продължи упорито Лорен.

— Боже, кога се случи това? — недоумяващо отрони Ник.

Хладният му глас я шибна като с камшик. Тя се присви и едва сдържа сълзите си.

— Не знам. Просто се случи. Не съм го планирала. Ти си съвършено неподходящ за мен. Не бихме могли да имаме любовна връзка. Знаеш, че аз искам семейство, много деца, а ти не желаеш нищо подобно. Разбирам, че двамата нямаме бъдеще заедно, но си помислих, че ако те убедя да се любим само веднъж, това ще е достатъчно. То няма да промени нищо.

Ник продължаваше да мълчи.

— За бога, сега забрави, че съм го казала. Аз си мислех, че ти изпитваш… Че държиш на мен, колкото и аз… О, вече няма значение! Отвращава те мисълта да спиш с мен.