Григор Гачев: Описания и схеми на истории от Резервата

Данка е класически случай на шизофрения, необусловен от генетични намеси. Лечението, което предлага за нея Рада (и което ще усъвършенства с течение на времето), най-вероятно ще има известен успех, макар и далеч не пълен.

Дядовците и бабите на Петърчо живеят с други свои деца, и рядко се виждат с родителите му. Дядо му по баща е починал, когато Петърчо е бил на шест години.

Гърбавата, куца и кривогледа Рада е с дефект в ембрионалното развитие. Наследила е обаче и сериозно подсилен интелект, и условията й на живот са възпитали в нея железен дух. Тя непрекъснато се бори с недъзите си и жадно поглъща всичко ново; не е ясно какво точно ще стане от нея с времето, но със сигурност няма да е най-обикновена женица. Не бих се учудил към края на живота й Отговорникът на света да й предложи изпит за приемане при Безтелесните (замаскиран под някаква форма). Нито пък тя да откаже приемането, ако не бъде приет с нея и Христо — съпругът й. Какъв ще е крайният резултат… ще поживеем, ще видим.

Отец Самуил надали би могъл да се похвали с по-особено генетично наследство. Умът му обаче е жив и остър, а обучението за свещеник е прибавило към това благост и мъдрост. И когато е получил възможността да се учи от отец Евлоги, са се събрали наедно всички качества, нужни на един истински духовен баща на паството си. Въпреки искрената набожност и доброта на почти всички свещеници на Ортодокс по това време, отец Самуил е рядко изключение като набор от качества. С времето той ще стане владика (с много неохота), и единствено скромността ще го спре да не стане и Митрополит.

Подобно на него, проклетникът Ангел няма манипулирана генетика. Наследил е обаче силна необходимост от лидерска изява (а не е лишен и от лидерски качества), допълнително засилена от поведението на авторитарните му и безогледни към децата си родители. Отец Самуил се досеща за истинската причина за проклетията на Ангел, и вероятно ще измисли начин да се справи. Ангел пък с времето се очертава да стане един от лидерите на движението, което отприщват идеите на отец Евлоги, и тази му изява да задоволи комплекса му и да го развие като човек.

Световете, споменати в тази история, са описани в раздела [[2416|„Световете“]] на описанието на Резервата.

Както в повечето случаи, когато са намесени Безтелесни, всичко е интриги в интриги и интриги върху интриги. (Поне така схващат нещата Стандартните — за Безтелесните това си е нормалната логика. Те не са виновни, че другите нямат акъл да схващат нещата автоматично.)

Като че ли най-първата като време интрига е нуждата на ръководството на Свръзката да установи по-тесни „дипломатически“ контакти с един от проектите на Предния фронт. (Целите на проекта са напълно извън възможностите за разбиране на Стандартните и Аугментираните.) Този проект обаче има изисквания за Безтелесния, с който ще контактува, а точно такъв в Свързката в момента няма.

Най-близо до идеята е един от участниците в контролните механизми на връзката. Изразено в понятия на Стандартни, той работи нещо като заместник-ръководител на ревизионно звено, и е отличен логик и математик, но буквалист и сухар. Последните две качества са нежелани от Свръзката с оглед на новата му длъжност (от другия проект нямат отношение към тях, но ръководството на Свръзката смята, че ако тези недостатъци бъдат намалени, този Безтелесен ще е по-полезен за целите им).

За да променят бъдещия „посланик“ според необходимото, ръководството на Свръзката го прекарват през някои случки. (Това е стандартен начин за взаимодействие между тях, и те не го смятат за лошо отношение.) Една от тях, насочена да намали буквализма и сухарството му, е част от основата на интригата в тази книга.

Сухарят (да го наречем така) смята Отговорника на Ортодокс за недостатъчно лоялен към Свръзката от вече много време. Точната формулировка е трудно да бъде предадена в пълнота на Стандартен език; сърцевината на идеята е, че той е „инфантилизирал“ структурата си — дал е прекалено много самостоятелност и влияние на оперативите, свързани с работата на ниво Стандартни, и по този начин е позволил всичко, свързано със Стандартните, да придобие твърде голяма тежест в личността му, и потенциално да я изкриви. Резултатът е, че според Сухаря той е допуснал да стане по-близък до Стандартните, отколкото е подходящо за целите на Свръзката, и е длъжен да отговаря за това си нарушение. Тъй като обаче няма преки доказателства, Сухарят мълчи и изчаква.