Григор Гачев: Описания и схеми на истории от Резервата

Частичен провал на Безтелесните е Гунар Торвалдсон. Подготвян отначало като проба за хибридизация, подобно на Петърчо и Христина, той е изоставен поради промяна на плановете (преценено е, че Мидгард не е достатъчно изолиран, за да даде на този етап дивергиран тезаурус), и поради случайно отключване на гени за интелект в много по-голяма степен от очакваната. Гунар е генетичен универсален гений; уменията му в шаха с нищо не превъзхождат тези в други области, просто там си позволява да ги покаже. Още преди да е напълно пораснал, той разгадава причината за ума си и замислите на Безтелесните относно него. Решава, че няма нищо против плановете им, стига да не пречат на собствените му — а последните не са кой знае какви, тъй като е гениално скромен и почтен. Забелязал е от малък, че умът му го лишава от социалност, и е взел необходимите мерки, за да противостои на това. Разбрал, че Христина и Петърчо са на едно място, той мигновено се досеща каква е работата; посещението му на Академия е допреценка. Чувства ги като сродни души, и са му симпатични, така че с удоволствие им помага според силите си.

Отец Евлоги произхожда от Академия; любопитен факт е, че е далечен роднина на Ангел Братоев. Като млад е обходил всички светове от релейната група на Академия, и доста извън нея, в търсене на смисъл на съществуването. Накрая се е установил на Ортодокс, примамен умело от тамошния Отговорник, който оценил качествата му като личност. Личният му принос за развитието на Ортодокс в духовна насока е сравним с този на някой от Патриарсите — именно той разпространява и въвежда успешно идеята за наказанието за греха като част от същността на самия грях, и налично още приживе. (Тази идея с времето ще доведе до религиозно разцепление на Ортодокс, и привържениците й ще получат нов свят; вината за това обаче не е на отец Евлоги.) Няколко години след смъртта му е предложен за канонизиране, и след още няколко е обявен за светец-покровител на болните. През последните двайсетина години от живота си поддържа често контакти с Отговорника; по непотвърден :-) слух, точно преди смъртта му Отговорникът му е предложил безсмъртие и присъединяване към Безтелесните, но отец Евлоги е отказал.

Възловият Отговорник, дядо на Христина, е наистина на много години — роден е двайсетина години преди Разделението. Произхожда от Австралия, и (за гордост на рода ни) е нещо към една осма българин (макар и това да няма особено значение за него, нито пък за дъщеря му — и двамата не страдат от излишен национализъм). По начало е кариерист, но в същото време кадърен момък и сравнително добра душа. Комбинацията от тези качества успява да му издейства статут на Аугментиран, и подготовка за работа в администрацията на Възела; към четиристотин и петдесет години след Разделението става Възлов отговорник. Достигнатият висок пост донякъде засища амбициите му, и му дава възможност да засили кадърността и добротата си — и той не я пропуска. Без да е гений на доброто, той е свестен човек, макар и изпълнителен служител.

Манастирският послушник-идиот Георги (идиотизмът му, естествено, е маска) е едно от телата, използвани от Отговорника за контакти с обикновените хора. Тялото на Георги, както и другите такива тела, е изкуствено създадено от Отговорника на биологична база, истинската му възраст е няколкостотин години, и не е известна на околните, тъй като Георги се е местил от манастир в манастир на всеки двайсет-трийсет години. (Естествено, Отговорникът би могъл да постигне с лекота пълна правдоподобност на раждане, живот и умиране на телата, но го радва красотата на това колко минимална е намесата му.) В Петлевския манастир го е довел през 961 ОП отец Евлоги, който се е грижел за него вече от двайсетина години, без да подозира кой е всъщност; точно след довеждането Георги му го е разкрил.

Отец Марин носи наследството на полууспешен опит за генетично дълголетие — към момента на историята той е на над сто и четиридесет години, и му остават още поне двадесетина. Дълголетието обаче се е съчетало при него с тежка склероза — още на деветдесет години той вече е бъркал на моменти околните хора, а по време на историята едва си спомня името си.

Както бащата на Петърчо, така и майка му са изявили генетично наследство, предназначено навремето за силови спортове (и други видове силови активности). Част от манипулирането на Петърчо от Отговорника е било това наследство да бъде подтиснато в него. Изляло се е обаче с пълна сила в брат му Христо, който въпреки тромавостта и добродушието си никак не е глупав; другите му братя му също са подобни.