Григор Гачев: Описания и схеми на истории от Резервата

В крайна сметка е взето решение на базата на Ортодокс да се деривира нов тезаурус, който да съчетава религиозност с материалистична ориентация, по примера на възпитаниците на отец Евлоги (и на няколко съществуващи вече подобни свята), и да се търси колко стабилен може да бъде. На този тип разбирания е даден на Ортодокс широк простор, а след като те завоюват позиции в обществото на Ортодокс (което отнема около сто години), е провокиран конфликт между тях и официалната църква. Конфликтът е доведен дотам привържениците им да потърсят спасение, и им е предложена нова Обетована земя. Това донякъде решава временно проблема с бързо растящото население на Ортодокс; спомага и фактът, че след новото разделение Патриархът обругава здраво поданиците си за недостатъчна набожност и сочи за пример почти празните манастири — което отново праща за около триста години напред по около една трета от населението на замонашване. (С което Безтелесните отлагат засилването на демографския натиск, и си осигурават чист деривиран тезаурус, задържан на желан етап.)

На Академия резултатът, популяризиран чрез разчулата се история, е много повече обръщане на внимание на качествата на личността — смелост и дух. Само след няколко години Христина се превръща в често използван пример (макар и често не особено примерен, меко казано). Идеята получава поощрението на Научния съвет — забелязано е, че грижата за хармонична и цялостна личност води още по-успешно до намаляване на нежеланите отклонения, отколкото генетиката и психологията. Налагането на тази идея е дълъг и постепенен процес; първите стотина-двеста години са само началото му. (Естествено, това също е експеримент на Свръзката; случаят с Христина е просто предлогът, оказал се на подходящото място и в подходящото време.)

Както споменава бащата на Христина, Ортодокс е истинска генетична каша. Сектата на Йосиф е била съградена на неприязънта към първите Аугментирани, и съответно големият процент от членовете й са изпитвали тази омраза, защото те самите не са можели да си позволят аугментации, или защото (вероятно над половината от тях) са се опитвали тайно да си осигурят някакви аугментации, най-често нелегални ментета и полу-ментета, и резултатът не е бил желаният. (За сметка на това най-често е бил труден за предполагане и очакване.)

Така че при преселението на Ортодокс официално се е смятало, че в групата почти няма генетични аугментации и отклонения, но всъщност процентът на генетично модифицираните е бил дори доста висок за преселенска група. Почти всеки е криел какво носи в гените си (а много и не са знаели, или не са били наясно с възможните последствия). Всякакви генетични паспорти и консултации, естествено, са били немислими; за капак на нещата, първите няколко поколения направо са гъмжали от всевъзможни нелегални контейнерни ретровируси и техни подивели щамове, пренасящи от когото на който попадне каквито гени и техни парчета попаднат — истински генетичен миксер. (Още доста преди Разделението Йосиф Водителя е забранил на хората си да се модифицират генетично, така че те не са смеели да го правят легално — а повечето нелегални генетични модификации не са включвали качествено почистване от контейнерния ретровирус, пренасящ модификацията.) Вероятно единственият, който може да се оправи в кашата, е Отговорникът на Ортодокс — а той не се занимава с това да консултира населението.

На базата на това наследство е възникнала една от най-големите генетични лудници в човечеството — и това, че почти всички отклонения не са в сфери, които се виждат нагледно, само я е оплело още повече. Има светове, претърпели генетични злополуки или дори генетичен тероризъм или войни — там нещата са по-страшни като видими последствия за хората, но айсбергът е под повърхността не повече, отколкото е над нея. На Ортодокс той е скрит на практика целият, и е огромен. За щастие на населението му, официалната доктрина рядко възприема генетичните особености като дяволско дело, и дори тогава смята носителите им не за престъпници, а за жертви (освен ако те самите нямат глупостта да дадат поводи за друго тълкуване).

Видимите инвалидности на Ортодокс са малко повече, отколкото преди Разделението, но доста по-малко, отколкото са били през реалното Средновековие — процентът на генетичните е малко по-висок от този преди Разделението, но процентът на причинените от лоши условия на живот са съвсем малко повече, отколкото тези преди Разделението, и много пъти по-малко, отколкото тези през истинското Средновековие. Като допълнителни качества, както физически, така и личностни, обаче може да се намери каквото ум не би побрал — дори този на авторите на генетичните модификации.