Григор Гачев - Ортодокс

— Ако е така, значи няма опасност да ни стовари където не трябва — намесих се аз. — Отговорникът ще се погрижи за това.

— На вас ви е интересно, но на мен — не! Да си зарежа децата на някакъв примитивен свят, без квалифицирано лечение, сред мръсотии и миазми? Няма да стане!

Христина помълча миг-два. След това започна кротко:

— Мамо, помниш ли, като ми обясняваше защо си се отказала да си Аугментирана?

— Искаш да кажеш, че вече го разбираш ли? Знам, но полза няма.

— Искам да кажа, че обвиняваш другите в свой недостатък.

Изображението я зяпна.

— За дядо ти си дете, точно както аз за теб. И когато си дошла на Академия, ти си се отказала от много повече от квалифицирано лечение и чистота. Избрала си смърт в страшно кратък за него срок. Това обаче е твоят избор, и той го е приел. А ти не приемаш моя избор, който е просто да се видя за малко на свобода. Така ли ме учиш кой от вас двамата е по-справедлив, и кого да слушам?

Майка й отпусна бавно глава. След това, без да каже нито дума, се разплака.

— Мамо… не плачи. — В очите на Христина също проблясваха сълзи. — Ще се прибера скоро, и аз не искам да оставам завинаги тук. Ще ми омръзне… И Петърчо ще ме пази, докато съм тук. Нали?

— Разбира се. Нали си ми сестричка. По законите и на твоя, и на моя свят.

Майка й протегна ръка. Христина се приближи, и двете се опитаха да се прегърнат. Не се получаваше, но те не обръщаха внимание. Поплакаха си малко, докато изображението внезапно не изчезна.

— … И се въртели около тях демони изкусители, и им показвали целия свят наоколо, само и само да спрат от пътя си. И много спрели — четеше напевно отец Никодим. — И предлагали на много от тях да станат и те демони, с дяволски сили в тях, и много се съблазнили. И както някога апостол Петър трижди се е отрекъл от Господа, така те трижди трябвало да се отрекат от света заради Господа, за да го намерят. И много не посмели. И когато и последният верен избрал пътя си, и се врекъл на Бога и вярата, Йосиф Водителя се изправил, както Мойсей навремето, и заповядал: „Разтвори се, за да минат избраниците Божии!“ И се разтворил пред него въздухът, и се появила сияйна врата, през която се виждала обетованата земя…

Вратата на килията се отвори, и влезе игуменът.

— Върви ли ученето, Никодиме? Учи ли се Христина?

— Учи се похвално, отче игумене — усмихна се отец Никодим. Не знаех, че помни как се прави. — Запомня нещата отведнъж, и никога не се съмнява в чудесата. Разбира ги така добре, все едно ги е видяла с очите си. Ако и Петърчо се учеше така, щях всяка вечер да благодаря на Бога. Само дето много немирни са, ама и това все е по негова вина. Таман почне тя да пита нещо, той вземе та я настъпи или сръчка. И тя често му отвърне, и по десет пъти на ден ги разтървавам.

— Ти преди не беше излишно търпелив, Никодиме. Пръчките в манастира свършиха ли?

— Не са, отче игумене, ама как да им свалиш гащите един пред друг?

— Добре, разбрах. Ела сега да те питам някои неща, дето не са за пред послушници…

— Видя ли бе, глупчо! — заяде се Христина, когато вратата се затвори. — И тук ме бива повече от тебе!

— Затова ли пита сутринта отец Йероним на молитва, преди да целунеш кръста, дали го де… дезинфекцират?

— Нали е прибор за обществено ползване? Хигиенните правила изискват…

— А, и често ли го мием попита.

— Вярно, че беше глупаво. Личеше му отдалече мит ли е някога…

— И дали ако го изтъркаш с четка няма да му падне светостта…

— Откъде да знам кръстът ли е попил повече святост, или мръсотията по него?

— И дали като кръстът я излъчва, светостта му не намалява. И дали периодично му я доливаме, и от какво.

Христина се ядоса.

— Ами ти като се сети за Арканус и пита отец Никодим има ли роднини Светия дух, и колко големи са? И дали не ги държат в кутии? Глупчо…

— А ти като се заяде после, че Светият дух имал баща или син или и двамата, в зависимост от тълкуванието? И като пита дали като Господ си е баща и син едновременно, това не е кръвосмешение?

— А ти като пита дали всяка земя си има свой Господ? И ако е един за всички, как смогва навсякъде, и колко пъти е мрял на кръста? И дали затова трябва да може да възкръсва?

— Ти пък го пита и като Господ е трима в един, дали това не е вид лудост? Как го каза? Раздвоение на личността…

— А той отрече, без дори да ми чуе доводите!

— Естествено. Как ще е раздвоение, като са трима? Добре, че се беше хванал за главата, та не чу за Господ и любовницата…

— Ти пък знаеш ли какво е любовница?