Григор Гачев - Ортодокс

Зад гърба му майката на Христина с пръст на уста правеше отчаяно знаци, и сочеше отец Андроник. В първия момент помислих, че жестикулира към него. След това се сетих, че е към някой, който не се вижда, и е някъде пред нея. За момент изчезна, след това отново се появи — висока чак до тавана, и още по-ясно видима. Направи отчаяна физиономия и отново заразмахва ръце.

— И разбрах още, че ми се явяват силите на злото, защото съм слаб духом. А трябва да стана силен. — Отец Андроник отвори очи. — Защо ме гледате така? Какво има?

— Възхищаваме се на прозрението ти, отче — увери го Христина и лекичко се изчерви. — Говориш като мъдър и благочестив монах, и те гледаме с уважение.

— Не ме славослови, дъще, не съм го заслужил. Трябва да се науча да бъда по-силен от греховните си сетива. Постоянно ме лъжат. Срам ме е да си го призная, но дори в момента ми се струва, че виждам сянката си пред себе си, очертана от самодивска светлина. И че обърна ли се, ще видя същата самодива, да прави към мен лъстиви жестове. Но сърцето ми твърдо знае, че измама е това, и че отърва ли се от греха си, и тя ще спре да ме преследва.

Зад гърба му майката на Христина отчаяно кършеше ръце и даваше знаци.

— Не мога да ви опиша какво дяволско усещане е. Просто чувствам как обърна ли се, и ще видя самодивата застанала зад мен, да ми прави нечестиви знаци. Не ме гледайте с такъв страх, с ума си съм и знам, че там няма нищо. Но все имам чувството, че е там… Преди беше малка, колкото теб. Затова сигурно и се припознах. Сигурно тогава грехът ми не е бил толкова голям. Ала след като днес оскверних олтара, сигурно ще да е пораснала чак до тавана…

Зад него майката на Христина си скубеше косите.

— Извинете ме, деца, досадих ви с разкаянието си. Виждам, че вече зяпате наоколо. — Отецът се надигна. — Заричам се, че вече сила адова повече не ще ме уплаши!

— Отче Андроник, а… такова… — Само да не погледне назад, че…! — Отче, а… а сигурен ли си, че онази самодива не си я сънувал? Виждал ли си я повече от веднъж?

Монахът спря и се замисли.

— Само веднъж. А дали не съм я сънувал… Всичките братя се опитват в това да ме убеждават, ама все си мисля, че не съм. Не бях още заспал, и греховни мисли за чревоугодия се въртяха из ума ми. Затова и ми дойде това наказание… Лека ви нощ, и Бог да ви пази!

Точно в мига преди отецът да се обърне, майката на Христина внезапно изчезна. Той отвори вратата и посегна да излезе, но внезапно се обърна към нас. На лицето му светеше усмивка:

— И имам вече първия знак, че съм на праведен път! Докато говорех с вас, все ми се преструваше, че виждам самодивска светлина пред себе си — а в момента, в който си тръгнах опростен и чист, тя изведнъж изчезна! Благодаря ти, Господи!

Когато отец Андроник затвори вратата, Христина измъкна трансмитера от джоба си и бързо го заразтръсква:

— Намерили са ни! Проклета джунджурия, оправяй се по-бързо! Да изчезваме, преди да са ни пипнали и прибрали!

— Уви, Христинче, няма да можем лесно. — Гласът на майка й беше тъжен. Вдигнахме поглед — тя отново се беше появила до вратата. Приближи се до нас и седна на нещо невидимо:

— Отговорникът на Ортодокс е вдигнал скандал за цялата история с нарушенията на Конвенцията, и особено за последното — пристигането ти тук. Заплашил е Съвета ни, че ако вече допуснем и най-малкото нарушение, ще поиска да ни лишат от статута на Релеен свят.

— Тоест?

— Имам съвсем малко време. Поисках от съвета възможност да се свържа с теб — официално ми отказаха, но татко ти е уговорил за пет минути нелегална връзка да си затворят очите, стига да помогне да се приберете. Накратко, забранено ни е да доближим манастира. Ако вие гъкнете нещо за друг свят, ние отнасяме последствията. Длъжни сме да ви приберем веднага щом намерим как, но това да го намерим си е наш проблем. Така че или трябва да излезете достатъчно далече от манастира, или да се приберете с вашия трансмитер. Който спокойно може да ви пренесе в някоя магмена цепнатина на Хефест, или върху някой ледник на Мидгард по време на виелица, и пак да откаже после. Бягайте от манастира, ние ще ви приберем!

— За нищо на света! — озъби се Христина.

— Господи, защо ме наказа с такава дъщеря! Откъде се извъди такъв инат?

— Питай дядо, той ще ти обясни откъде. Какво става с него?

— Той е в дъното на цялата работа, обзалагам се на каквото искаш! Играят си някакви мръсни селекционно-политически игрички, и ви местят като пешки! Мислиш ли, че трансмитерът ти наистина е повреден? И че случайно те е закарал точно тук, или че случайно не работи вече?