Джоан Джонсън - Кид

— Мъчения до смърт? Това ли искаше да кажеш?

— Това, което апахите са научили за мъченията, го знаят от испанците. И мексиканците. И американците. — Тя постави длан върху ръката на Джейк, за да го успокои. — Клер ще бъде добре.

— Ще я пусне ли той?

— Не мога да отговоря на този въпрос.

— Той ще… — Джейк преглътна трудно. — Той ще я изнасили ли?

Анабет погледна Джейк.

— Не знам. Ако реши, че я желае…

— Но той по-скоро би пожелал теб.

— Уолф и аз израснахме заедно. Ние бяхме като брат и сестра. Аз не изпитвам към него… това, което изпитвам към теб.

Тя почувства как бедрата на Джейк се напрегнаха под нея. Почака, за да може той да я попита, какво тя чувстваше към него.

Джейк я държеше здраво, но не каза нищо, а само пришпори жребеца отново в галоп. Небето започваше да просветлява в розови и жълти цветове и една прекрасна зора се показваше на хоризонта.

Те яздиха през по-голямата част на деня без някакви признаци за преследване. Накрая Анабет попита:

— Мислиш ли, че им се изплъзнахме?

— Съмнявам се.

— Сега сме немного далеч от долината. Можеш да ме пуснеш долу.

Ръцете му се стегнаха за момент, преди да я пусне, за да се плъзне до земята. Тя се запъти направо към нещо, което изглеждаше солидна каменна стена. Вдигна една клонка и започна да замита следите им по пясъка.

— Какво правиш? — попита Джейк.

— Ние вече отминахме веднъж входа в долината. Искам да съм сигурна, че не оставяме следи за бандата.

Джейк се обърна и погледна обратно стената на високия каньон. Той не видя нищо, което да прилича на отвор. Нищо чудно, че долината е останала скрита, Джейк се обърна и насочи жребеца в посоката, от която дойдоха, търсейки отвора към долината. Той спря коня и почака Анабет да изтрие всички следи, които направи.

Тя посочи към една малка вертикална сянка в скалата.

— Там.

Чак когато Джейк се намери до него забеляза, че скалата е надвесена над друга каменна стена по-навътре и че можеше да се язди в цепнатината.

— Спри там — предупреди го Анабет, като го последва вътре. — Този тунел продължава известно време, преди да влезеш в долината. В него има няколко капана заради нежелани посетители.

Тунелът на места се стесняваше, така че стремената на Джейк се допираха до стените. На едно място Анабет показа на Джейк къде се намира един подготвен каменен сипей. Късо въже се простираше близо до земята през тесния тунел и можеше да препъне човек или животно.

— Какво ще стане, ако някой задейства този сипей?

— Няма да можем вече да напуснем оттук долината — каза тя.

— Има ли друг изход?

Анабет отвори уста, за да каже на Джейк истината, после я затвори отново. Той все още беше човек на закона, решен да я изправи пред съда. Тя можеше да има нужда от предимството да бъде единствената, която знаеше другия изход на долината. Тя избегна отговора на въпроса, като каза:

— Не се тревожи. Те няма да намерят входа. Никой не го е правил. И никой няма да го направи.

— Надявам се, че си права — измърмори Джейк. Той видя светлината в края на тунела и забави ход, за да може Анабет да води в долината. Изуми се от размерите й — високи скали от всички страни и декари тревиста долина, простиращи се пред него.

Някога, много отдавна, един вулкан е изригнал и хълмовете разтопена лава са се разделили и потекли около този остров земя. Лавата е изстинала, оставяйки една девствена долина, хваната в извисяващата й се прегръдка. Той видя каменната къща, облегната до стената недалеч от входа на долината, като крепост срещу нежелани посетители.

— Можеш да оставиш коня си зад къщата — каза Анабет. — Там отзад има една пещера с изворна вода.

Джейк започна да се възхищава от плана на къщата, с източника й от прясна вода. Това трябва да е било идеално скривалище за някой като Буут Калуун. Тунел, който трудно можеше да се открие, освен ако не попаднеш точно отгоре му. С капани за залавяне на натрапниците. И една крепост, за да се отблъсне всеки, който успееше да премине първата отбранителна линия.

— Влез в къщата и аз ще направя малко кафе. — Анабет се зае със стъкването на огън в огнището, докато Джейк се настани начело на масата. Най-после той се намираше в долината, но намирането на златото на Сам изведнъж му се стори не толкова важно нещо. Важното беше да намери Клер.

— Можеш ли да ме отведеш до селото, където този апах държи Клер като пленница?

Анабет спря да прави каквото вършеше, за да погледне Джейк с празни очи.