Джоан Джонсън - Кид

— Как се казваш? — попита Джейк.

— Те ме наричат Уиски.

Джейк усети миризмата на тъмната течност, разляла се върху близката скала — и вонята на едно тяло, излъчващо алкохол през порите си — и не трябваше да пита защо. Джейк вероятно дължеше живота си на факта, че прицелът на мъжа бе неточен от изпития алкохол.

— Къде отведоха Кид? — попита Джейк.

— Кид не е дете, той е едно момиче — каза Уиски.

Джейк заскърца със зъби. Значи късметът на Анабет накрая я беше напуснал и бандата знаеше, че тя е жена. Сега всяка секунда бе от значение.

— Къде отидоха те?

— Да намерят златото — отговори Уиски. — Кид каза, че ти ще я последваш. И ще ме убиеш. Не трябваше да изпивам това последно питие, предполагам. Аз ще умра, нали?

Джейк провери дупката в гърдите на Уиски, от която излизаха мехури, докато дробовете му се пълнеха с кръв.

— Така изглежда.

— Поне Кид ще получи това, което му се пада.

Джейк замръзна.

— Какво искаш да кажеш за Кид?

— Ще я убият, това е сигурно.

Джейк почувства как кожата му настръхна и мравки го полазиха навсякъде.

— Обаче не и докато не намерят златото. — Той го каза, за да се убеди, че Анабет беше в безопасност, въпреки подозрението си, че се намира в смъртно опасност.

Устните на Уиски оформиха една гробовна усмивка. Кръв потече от едната страна на устата му.

— Аз ще умра. Но и тя ще умре.

Един свистящ звук излезе от устата на бандита и очите му започнаха да се остъкляват. Джейк потръпна, като се пресегна, за да спусне клепачите на бандита. Но не можеше да направи нищо за призрачната усмивка, останала върху устните на престъпника.

Джейк нямаше време, за да погребе мъжа. Той се съмняваше, че щеше да остане нещо от трупа, когато лешоядите свършеха с него. Той нямаше излишна симпатия за чакалия го в засада бандит. Всичките му чувства бяха фокусирани върху проблема как да стигне до Анабет Калуун навреме, за да предотврати смъртта или обезчестяването й — или и двете.

Бандитите не се грижеха да прикриват следите си, най-вероятно, защото те очакваха засадата на Уиски да ги отърве от Джейк, ако той ги последваше. Стана полунощ, когато Джейк накрая настигна мъжете, които преследваше.

Те бяха направили лагер сред убежището на няколко скали. Той погледна първо къде спеше Кид. Тя лежеше близо до светлината на огъня. Той не се изненада, че са я завързали, но не беше щастлив да види, че въжето, завързано около ръцете й, отиваше под одеялото на Уат Ранкин. Не че можеше да обвинява мъжа. Самият той нямаше особено доверие на Кид.

Нямаше да бъде лесно да я открадне оттам, без някой да бъде застрелян. Джейк разтри четината по брадичката си. Може би трябваше да ги проследи още малко и да се опита да я открадне от тях по пътя.

Докато Джейк размишляваше, той видя, че Анабет се размърда. Скоро стана ясно, че въжето, която я свързваше с Уат Ранкин, беше вече свободно от нейния край.

Джейк затаи дъх, чакайки да види дали тя щеше да избяга сама. „Бягай, Кид! Бягай!“

Но тя не хукна. Тихо и крадешком като апах, тя се насочи към Уат Ранкин.

Джейк изруга тихо, когато Анабет бавно измъкна револвера на бандита от кобура, висящ от рога на седлото, което той използваше за възглавница.

„Бързай, Кид. Вдигай си задника от там!“

Тя сега държеше револвера срещу Ранкин. Той можа да види как тя трепери даже от мястото, където се криеше. Видя как насочи револвера към сърцето на спящия бандит. Но не вдигна ударника.

И не стреля.

„Времето ти изтича. Кид.“

Бандитът започна да мърда неспокойно върху постелята си и Кид отстъпи крачка назад — където счупи една съчка.

Шумът беше силен в тихата нощ. Ранкин веднага се събуди и посегна за револвера, който не бе на мястото си.

„Стреляй! По дяволите, стреляй с този пистолет!“

Но Джейк извика това на ум. Кид никога не го чу.

Анабет стоеше замръзнала и гледаше в очите на мъжа, застрелял чичо й в гръб. Отчаяно искаше да дръпне спусъка. Но не можа.

Тя преглътна трудно. Въпреки обявеното си хладнокръвие, Анабет не беше способна да убие един спящ човек. Сега бандитът бе напълно буден и отровните му очи пълни с убийство и заплаха. Само дето беше невъоръжен и беззащитен. Тя можеше да изпълни клетвата си за отмъщение заради смъртта на Буут, но трябваше да извърши хладнокръвно убийство, за да стане това. Думите на Джейк преминаха през ума й. Това няма да те направи по-добра от тях.

— Ти няма да стреляш, Кид, затова пусни долу този пистолет, преди да се нараниш.