Джоан Джонсън - Кид

Защо Сам я беше излъгал за смъртта на Джефри? Как е могъл да я гледа всеки ден, притаил ужасната тайна в себе си? Тя се опита да си представи какво може да го е накарало да й каже, че Джефри е мъртъв. Очевидният отговор бе, че е искал да й спести болката от знанието, че синът й е може би жив сред диваците. Сам също видя клането, извършено от момчето Трипли. Но, Сам, извика тя към небесата над себе си, аз поне щях да се надявам!

Можеше ли да бъде по-лошо? Виж истината, която тя откри. Колко време е трябвало на Джефри, за да стане истински дивак? Ами ако го бяха намерили такъв и довели отново в света на белите? Щеше ли Джеф да е в състояние да живее, сякаш пленничеството му не е съществувало? Не, ако момчето Трипли представляваше пример за това.

Клер затвори очи при приемането на ужасната истина. Животът на Джеф сред индианците — които учеха децата си на изкуството да крадат и убиват безмилостно — можеше да го е променил завинаги. Тя се съмняваше, че този живот щеше някога да се изличи от паметта му.

Но ако това е истина, не беше ли също истина, че Джеф трябва да е съхранил някакъв спомен за нея и Сам? Клер се изправи пред сина си в онзи първи ден по начин, който не му даде възможност да я познае, без да трябва да се съобразява с реакцията на всички останали индианци. Може би, ако го бе доближила, докато е сам, щеше да се хвърли в прегръдките й.

Е добре, тази надежда може би беше прекалено голяма. Но сигурно само за три години Джеф не е забравил целия английски език, който научи като дете. Тя положително щеше да може да разговаря с него, да разбере дали е щастлив, дали е мислил за нея и Сам, дали някога се е надявал на спасение и се е отчайвал, когато то не е идвало. Тя наистина хранеше надежда, че ще намери начин да стигне до сина си.

Надежда. Каква могъща дума беше това! Тя даваше кураж на Клер да понася примитивното обкръжение наоколо, да посреща предизвикателствата, които непрекъснато се изпречваха на пътя й. И да има разум, за да ги преодолява.

Жената, която Уолф нарече Нощното Пълзене, я дръпна за ръкава на кожената дреха с ресни, която й дадоха да носи. Нощното Пълзене посочи към потока, към кошницата, която Клер все още притискаше до тялото си и после обратно към водата. Даже без думи, не бе трудно да се разбере какво иска да каже.

— Много добре — каза Клер. — Ще напълня кошницата. — Когато я напълни с вода и се изправи, старата жена започна да я дърпа към вигвама на Уолф. Клер я последва, забелязвайки за пръв път от пристигането си в селото, острите камъни и влажната от росата трева под обутите си в мокасини крака.

Внезапно всичко около нея оживя, сякаш някой подсили всички цветове, миризми и форми. Очите й потърсиха децата, смеещи се и играещи наблизо с един дървен обръч. Някак си я учуди откритието, че тези диви хора също започваха живота като играещи деца.

Клер дишаше дълбоко, вдъхвайки миризмата на готвено сушено месо и донесената от бриза миризма на конски тор от стадото коне, което знаеше, че сигурно пасе сред боровете. Всички тези миризми бяха познати и все пак малко чужди.

Тя изправи глава при тихите, гърлени звуци, идващи от група разговарящи жени, докато смилаха семена в каменни съдове. Предположи, че клюкарстват, както жените навсякъде разговаряха за своите домове и семейства, надежди и мечти.

Клер погледна нагоре към пухкавите облаци, носещи се по едно толкова синьо и светло небе, че просто очите я заболяха. Беше ли и у дома небето толкова голямо и брилянтно? Тя помисли, че сигурно е така, само че не го беше поглеждала от толкова дълго време, че сега й изглеждаше чисто ново.

Тя внимаваше къде стъпва, защото пътят бе осеян с камъни. Одраска се в тях няколко пъти и малките драскотини я учудиха, защото не чувстваше нищо — абсолютно нищо — от толкова дълго време, че всъщност сега прие болката като знак, че отново се завръщаше сред живите. Фактически, Клер не се беше чувствала така бодра от преди три години, когато научи, че синът й е убит от апахите.

Тя последва Нощното Пълзене до вигвама на Уолф. Там старата жена й показа къде да остави водата.

Клер никога преди не си представяше какъв може да е животът на една жена от племето Апахе, но през последната седмица доби една груба представа. Всеки ден научаваше по нещо ново. Нощното Пълзене й връчи една голяма кошница за товар и й посочи с жестове да я последва.

Клер разпозна тесните листа на растението юка, но не знаеше какво да прави с него. Старата жена пречупи крехкото зелено централно стебло, което още нямаше цветове и го постави в голямата кошница.