Джоан Джонсън - Кид

Внезапно тя спря да се бори. Очите й се разшириха от ужас. Устата й се отвори, поемайки дълбоко въздух. Тялото й лежеше под неговото като опънато въже.

Уолф продължаваше да държи бедрата си силно притиснати към нея. Но не се движеше. Опасността беше толкова ясна за него, колкото и за нея. Нямаше да му трябва голямо предизвикателство, за да вземе това, което сега желаеше.

Уолф беше объркан от реакцията на тялото си към нея. Той не искаше да взима тази жена под себе си. Той желаеше Преследвания Елен. Обаче тялото му казваше нещо друго.

— Не мърдай — каза той тихо. — Нито мускул, нито косъмче.

Той я видя да преглъща, видя пулсът на гърлото й да тупти силно там, където сочеше острието на ножа.

— Аз ще получа подчинение от робинята си — каза той. — И ти ще бъдеш моя робиня!

Тя отвори уста, за да заговори, но се поколеба, когато върхът на ножа прободе кожата на гърлото й.

— Ще правиш каквото ти кажа. Няма да спориш. И каквото и да поискам да направиш за мен, ще го направиш. Разбираш ли ме?

Отговорът й представляваше едно тихо изсъскване:

— Даааа.

— Сложи си ръцете около шията ми — заповяда гой.

Той повдигна тялото си, за да освободи ръцете й и зачака да види дали тя щеше да му се подчини. Бавно, сякаш бяха оловни, ръцете й се вдигнаха, за да обвият шията му.

Той отстрани ножа от гърлото й и го остави долу до тях, за да може лесно да го стигне. Видя как очите й погледнаха с копнеж към оръжието. Пъхна свободната си ръка в златната й коса, за да почувства копринената й мекота. След това хвана една шепа от нея и повдигна главата й, за да го погледне.

Техните устни бяха съвсем близо, когато тя се хвърли към ножа. Той моментално я просна под себе си.

Уолф чу как тя хълца разочаровано, когато той лесно измъкна оръжието от нея и го хвърли в края на вигвама извън нейния обсег.

— Аз се възхищавам на духа ти, моя храбра малка. Но ти също трябва да се научиш на подчинение.

— Никога няма да ти се подчиня! Ще се боря с теб до последния си час!

— Който може да настъпи по-скоро, отколкото предполагаш, Малката, ако не внимаваш. — Той се усмихна със съжаление. — Ела, време е да започнем отново.

Той рязко я пусна и се изправи. Протегна ръка, за да й помогне да стане на крака. Тя не й обърна внимание, изправяйки се сама.

— Казвам се Уолф — каза той. — И ще те наричам…

— Името ми е Клер.

— Аз ще те наричам Малката — довърши той. — Излишно е да се бориш с мен, Малката. Аз не те искам за своя жена. Съществува друга, която желая за тази цел. Но ще бъдеш моя робиня, докато си тук. Може би някой ден аз ще те разменя за Преследвания Елен. Дотогава, ти ще готвиш, ще носиш вода и ще се грижиш за имуществото ми. Ние ще се разбираме добре, Малката, независимо какво можеш да мислиш сега.

— Аз ще избягам! Няма да остана тук и да бъда твоя робиня!

— Знаеш ли изобщо в коя посока се намира дома ти? — Той видя паническия поглед в очите й.

— Когато му дойде времето, когато аз намеря Преследвания Елен, ще намеря начин да те върна в мястото, откъдето те взех.

— Отведи ме в къщи сега.

Устните му изтъняха.

— Не мога.

— Не искаш — прошепна тя.

В този момент една малка, стара жена отхвърли настрани кожата, затваряща входа на вигвама. Тя заговори на Уолф на езика апахе.

— Добре дошъл в къщи, сине мой. Коя е тази жена, която си довел във вигвама си?

— Моя пленница — каза Уолф. — Ти ще я научиш на всичко, което е необходимо, за да ми служи.

— Една бяла жена не е добър избор — каза старата жена. — Те не могат да работят много. Губиш си времето, ако искаш да се опиташ да я научиш на нашия живот.

Уолф се изчерви.

— Не е твоя работа да поставяш под съмнение това, което аз правя.

Старата жена разтри брадичката си.

— Ти винаги си бил различен. Това е резултатът от многото бащи, предполагам. Един лакът от този. Нос от онзи. И очите на трети.

— Говориш прекалено, дърто.

— И съм приемала твърде много мъже под одеялото си, а, синко? Но като те гледам, разбирам, че всички те са били похотливи — каза тя, кискайки се от удоволствие. — Трябваха много мъже, за да направят един такъв специален като теб, а?

Клер се сви от яростния поглед върху лицето на Уолф. Какво му каза старата жена? Уолф рязко се обърна към нея и каза:

— Тази жена се нарича Нощното пълзене. Тя ще те отведе до потока за вода и ще те научи на всичко, което трябва да знаеш.

— Как ще говоря с нея? Аз не разбирам езика ви.

Усмивката на Уолф беше дива.

— Тя ще говори с жестове, които ще разбереш.