Джоан Джонсън - Кид

Тя разбра от присъствието на момчетата, че наблизо живеят и други апахи, но видя само този единствен вигвам.

— Къде са останалите вигвами в селото? — попита тя.

— Ние имаме много врагове — каза Уолф. — Нашите домове са скрити сред хълмовете. — Той посочи към едно място, където ландшафтът леко се издигаше. — Отвъд онова възвишение живее майка ми. — Той й посочи един по един няколко вигвама, скрити сред местността. — Много от вигвамите не могат да бъдат видени оттук.

Скоро стана ясно, че трите момчета бяха разпространили новината за завръщането на Уолф. Докато Уолф и Клер слизаха от понито пред неговия вигвам, Клер се намери предмет за любопитството на дузина чифта очи.

— Влез вътре — заповяда Уолф.

Клер беше щастлива да избегне любопитните им погледи и се промъкна край кожата на входа, за да влезе вътре. От едната страна на вътрешността тя видя легло от трева. Имаше няколко кошници и плоски издълбани дървени подноси. Тя видя на стената да виси въже от конски косъм и една измазана с глина плетена кошница, която предположи, че е за вода. Върху мръсния под, близо до огнището в центъра на вигвама, тя намери няколко чаши и дървени чинии и една дървена пръчка за запалване на огъня.

— Всички домашни удобства — измърмори тя. Отвън тя чу да се издига гласа на своя тъмничар с гърлените звуци на езика апахе, които намираше за толкова чужди. След момент той влезе във вигвама. Мястото, което до преди малко изглеждаше толкова голямо, сега изведнъж се сви.

Клер стискаше одеялото до гърдите си, като срещна пронизителния поглед на индианеца.

— Какво ще правиш с мен? — попита тя, останала почти без глас.

— Казах им, че ще бъдеш моя робиня.

— Няма да бъда!

Устните му се извиха подигравателно.

— По-добре е да не те споделям с останалите. Но ако ти предпочиташ… — Той започна да излиза от вигвама.

— Почакай! — Клер постави ръка на ръкава му, за да го спре. — Аз по-скоро бих останала с теб. — По-добре познатия дявол… отколкото този, когото не познаваше.

Той взе измазания с глина съд от стената и й го подаде.

— Върни се до потока, който пресякохме и донеси малко вода.

Клер трудно държеше едновременно съда и одеялото и то падна на земята. Силно се изчерви, докато стоеше пред индианеца, облечена само в една проста нощница, с която си бе легнала снощи.

Уолф почувства едно изненадващо желание, когато гледаше бялата жена. Връзката на шията на дрехата й се беше развързала и разкриваше една голяма част от бледата й кожа. Той не би трябвало да я намира за привлекателна. Но го правеше. Учудваше се на гладката й кожа и на нейната белота. И откри, че има желание да докосне заоблената плът, която се показваше в отвора на нощницата й. Нейните гърди бяха големи и пълни и щяха да препълнят дланите му.

Той наблюдаваше как червенината на смущението танцува нагоре от гърлото към бузите й, оцветявайки ги в розово-червено. Протегна ръка, за да я докосне, но тя се отдръпна от него.

— Не мърдай! Аз само искам да те докосна.

— Аз не искам да бъда докосвана.

Жената вдигна брадичка и смело срещна погледа му. Той видя страха й — и решимостта й да го преодолее. Той я предизвика, като протегна ръка и погали с длан бузата й. Тялото й потръпна и цветът избледня от лицето й толкова бързо, колкото и се появи. Но тя не се отдръпна. Вместо това, отстъпи решително назад, извън неговия обсег.

Нейното съпротивление едновременно го ядоса и учуди. Тя не можеше да му избяга. Намираше се напълно в негова власт. Не съзнаваше ли това?

— Ела тук при мен — изкомандва той.

— Не.

— Ще стане по-лошо, ако не дойдеш — предупреди я той.

И тогава той откри, че тя не е само смела, но и хитра. Разбра защо е отстъпила назад, когато видя ръката й да се протяга и да грабва ножа, висящ в калъф на стената. Той едва има време да хване китката й, когато ножът проблесна към гърдите му. Острият връх остави червена следа върху гръдния му кош, като раздра кожата му.

Ръцете му я обвиха, докато той се мъчеше да избие ножа от здраво стисналата го в юмрук ръка. Изрева, когато зъбите й се впиха в палеца му.

Инстинктите на Уолф взеха връх и той се отнесе с нея като с враг. Действията му бяха ловки и уверени. След момент тя лежеше по гръб под него и ножът се допираше до гърлото й.

— Убий ме! — изсъска тя. — Направи го! Аз по-скоро ще умра, отколкото да стана робиня на животно като теб! Мразя теб и всички като теб! Ти уби сина ми!

В очите й имаше сълзи, но тя се бореше с него като дива котка. Тялото й се извиваше под неговото, предизвиквайки едно желание, което не влизаше преди в плановете му за нея. Когато неговото тяло се напрегна, той използва коленете си, за да разтвори краката й и се притисна срещу нея.