Джоан Джонсън - Кид

Джейк грубо се разсмя.

— Да те пусна? По дяволите, Кид, та аз току-що те хванах! Този път няма да рискувам да ми избягаш.

Той я издърпа до мястото, където бе оставил коня си и измъкна едно кожено въже от торбите на седлото си.

Анабет настръхна.

— Какво мислиш да правиш?

— Ще осигуря оставането ни заедно, докато стигнем там, където отиваме. — Джейк завърза китките й една за друга отпред с единия край на въжето. Другият край върза за собствената си китка, оставяйки между тях около шест фута дължина.

— Ти си луд! — каза Анабет. — Не можеш да се вържеш за една жена по този начин.

— Ти си прав, Кид. Ако тук имаше жена, аз нямаше и да помисля да направя подобно нещо. Обаче ние говорим тук за едно непослушно дете!

— Но аз… но ти… — лицето на Анабет се зачерви от гняв и унижение. Тя би го убила. При първия шанс. Ще го застреля право в… по дяволите, той нямаше сърце! Безсърдечно копеле като него вероятно само щеше да се разсмее, ако тя се опиташе!

— Гладна ли си? — попита Джейк. — Аз бих изпил чаша кафе с нещо за хапване.

Анабет седна долу с кръстосани крака право на мястото, където стоеше. Нека той види колко далеч можеше да стигне, завързан за една жена, която нямаше да се помръдне оттам.

— Огънят е ей там — каза Анабет дяволито. — Тя посочи със завързаните си ръце назад към мястото на лагера си.

— Ти идваш ли? — попита Джейк, като изгледа упоритата фигура на края на въжето.

— Помислих, че мога да си почина тук малко — каза Анабет.

— Аха — каза Джейк. — Време е за закуска, дете.

Анабет извика от възмущение, когато Джейк просто уви огромната си ръка около кръста й, вдигна я на ханша си и закрачи към огъня. Той беше достатъчно висок, за да могат ръцете и краката й едвам да докосват земята. Когато стигнаха огъня, той я пусна и тя тежко се приземи на ръце и колене.

— Не ми харесва особено да те мъкна наоколо, Кид — каза той. — Но ще направя каквото е необходимо. Разбираме ли се един друг?

Анабет го гледаше с леденосини очи.

— Даааа — изсъска тя.

— Сега какво ще кажеш за малко закуска?

— Аз не съм гладна!

— Както желаеш — каза той. — Сега искам да насочиш носа си към онази твоя долина и да ме водиш натам.

Анабет помисли за момент и една брилянтна идея й дойде в главата. Джейк нямаше представа къде се намираше долината. Тя щеше да го отведе обратно в Санта Фе. Той не можеше да я държи завързана в града, без да привлече вниманието на хората. И щом вече не бяха вързани заедно, тя щеше някак си да успее отново да му избяга.

— Много добре — каза тя накрая. — Да вървим.

Анабет имаше време по-късно през деня да съжали, че отказа закуската. Джейк обядва на седлото си и тя беше твърде горда, за да го помоли за нещо за ядене в средата на следобеда. Когато дойде време за вечеря, тя умираше от глад — както имаше и други нужди, които не можа да задоволи по пътя. Когато накрая спряха за нощувката, звездите вече се виждаха.

Джейк намери една долчинка, на завет от вятъра и с достатъчно дървета, за да може пушекът от огъня им да се разсейва в клоните.

За изненада на Анабет, Джейк отвърза въжето от китката си. Обаче остави ръцете й завързани.

— Ще те оставя за няколко минути сама. Използвай ги добре. Ще имаш само тях до сутринта.

Джейк се усмихваше, когато Анабет се върна.

— Така си и помислих — че ще си твърде умна, за да избягаш.

— Гладна съм — отвърна Анабет. — Мисля, че първо ще си изям вечерята.

Джейк се разсмя, докато отново връзваше въжето за китката си.

— Няма какво да се прави, Кид. Ти ще трябва да ме влачиш, ако искаш сега да си отидеш.

Анабет яде с апетит, планирайки бягството си през цялото време.

— Трябва отново да остана сама, преди да си легнем — каза тя, след като Джейк огради огъня за през нощта.

— Аха. Няма начин.

— Джейк, ти трябва да ме оставиш да отида! — примоли са Анабет.

— Аха — каза той отново. — Време е за лягане, Кид. — Той придърпа въжето, докато Анабет застана пред него. — Имам доста добра представа за твоята изобретателност, затова смятам да унищожа още в зародиш всякакви идеи, които можеш да имаш за бягство през нощта.

Докато Анабет го гледаше с невярващи очи, Джейк приготви едно одеяло за себе си и друго за нея точно до първото. Нямаше достатъчно въже, за да може да избяга от другата страна на огъня.

— Аз няма да спя с теб, Джейк — каза тя.

— Както желаеш — каза той, като легна долу и я дръпна в ръцете си. — Будна или заспала, това е мястото, където ще прекараш нощта.