Сюзън Джонсън - Грешница

Едрият жребец се огъна леко под неочаквания товар, когато Челси се озова на гърба му и опъна юздата. Тя рязко го пришпори и конят се понесе сред вихрушка от чакъл. Епископ Хетфийлд остана смаян, с отворена уста, пред вратата на безлюдната конюшня.

Не възнамеряваше да язди отново с Тън след първата езда рано сутринта. Но студените очи на епископа я пронизваха безжалостно, сухите му ръце вече се протягаха към корсажа й.

— Уф! — извика неволно тя и потупа коня по врата, за да го успокои. — Нали и ти чувстваш същото, миличък мой? Онзи тип е студен и неприятен като мъртвец. — Тън поклати глава в отговор на стона й, а тя избухна в смях. На гърдите й олекна, като се обърна за миг и видя колко много се е отдалечила от натрапчивия епископ. Сега беше сама и препускаше с любимия си жребец сред разкошната пролетна утрин. От малка се бе научила да язди неоседлан кон, а отлично дресираният Тън откликваше на най-леките движения на бедрата й. Гърдите й се изпълниха с наслада от безумната езда. Свежият утринен вятър рошеше косите й. Миризмата на младата трева възбуждаше ноздрите й. Скоростта я опияняваше. Скоро забрави за тревогите, които й причини епископ Хетфийлд.

Днес трябваше да потеглят за хиподрума в Йорк — след конните надбягвания в Нюмаркет там се събираше елитът.

Челси се усмихна, доволна от смелостта си. Припомни си други радостни преживявания. Най-вече блажените мигове, които наскоро бе преживяла в обятията на херцог Сет, с този прекрасен благородник с гальовни ръце, възбуждащ поглед и тяло на млад древногръцки бог… Щастливото момиче се засмя и звънливият й смях отекна в скалите.

Тази епоха бе време на социални промени. Философи като Жан Жак Русо, Лок или Бърк възбуждаха въображението на хората и подтикваха изкуствата, разкрепостяваха нравите. Това бе една от причините Челси да се държи много по-свободно от своите предшественички. Това бе времето, когато консерваторите или торите, както ги наричаха в Англия, бяха принудени да се отбраняват от всеобщите нападки. Епоха на демократични, дори революционни промени, но изопачавани в Британия, здраво вкопчила се в ролята си на световна метрополия. Никой не можеше да твърди, че не е бил повлиян от подема на все по-разрастващото се влияние на романтизма в литературата, особено в поезията и изящните изкуства.

Баща й бе получил своето образование във Франция, спазвайки традицията, следвана от векове от шотландските благородници. Малко след като жена му ражда Колин, граф Фъргюсън отвежда семейството си във Франция, за да забравят кошмарните преживявания. Там прекарват четири години преди графът да събере смелост да се върне на Острова, в дома си, където е преживял младостта си заедно с любимата си съпруга. С тях се връщат и някои от учителите на децата — двама французи, трима шотландци, дори и един италиански лекар от Болоня. Челси чете с наслада най-нашумелите романи и поеми и подобно на братята си познава добре класиците.

Тя бе продукт на своята епоха, но едновременно с това си оставаше своенравна, отличаваща се от връстничките си. Това се дължеше на необикновената й чувствителност към новия полъх на свободата.

За жалост беше жена. Израснала в мъжка среда, с независим дух, който по традиция бе привилегия само на силния пол, затова много често мечтите и стремежите й коренно я отличаваха от останалите млади дами в именията около Нюмаркет.

За нея бе нещо напълно естествено да пренебрегне задръжките, сковаващи жените с по-слаби характери.

— Той е приказно красив, Тън. Прилича на воин, на вожд на древно племе — тихо шепнеше тя, свела глава до врата на жребеца. С никого не можеше така свободно да си споделя както с любимия кон. — А очите му са сини като небосвода… — Наведе се напред, обви с ръце силния врат на Тън и го прегърна както се прегръща любимо дете. — И освен това никой не може така успешно да ме развеселява.

След няколко мили стигна до билото на хълма. Коня спря на най-високото място. Облегна се назад върху широкия гръб на жребеца и огледа с възхитен поглед просторната равнина, простряла се под краката й. Приличаше на пасторален пейзаж от Клод или Лорен, но теренът беше много по-начупен. Преобладаваше свежата зеленина, характерна може би само в ландшафта на Средна Англия през ранната пролет. Слънцето къпеше смълчаните полета с приказните си бляскави струи. Душата й се изпълни с покой и унес, наслаждавайки се на идиличната сцена, вдъхваща увереност и благоговение.