Сюзън Джонсън - Грешница

Скоро, много скоро ще напуснат Нюмаркет и тя ще се отърве от нежеланото и натрапчиво фамилиарничене на виконт Рътлидж. Може би днес следобед нейният любим Тън ще я зарадва с победа в конните надбягвания. Без съмнение херцог Сет ще трябва да й плати щедро, защото ще изгуби облога. Но дали ще може да спечели огромната сума от петдесет хиляди гвинеи? Навярно мечтите нямаше да се сбъднат толкова скоро. Както и да е, в този миг бъдещето съвсем не й изглеждаше безнадеждно. Макар и родена и отраснала в имение, в което се отдаваше най-голяма почит на конете, Челси можеше да води светски разговор не по-зле от сладникавите, но безлични млади госпожици, с каквито изобилстваха графствата в Средна Англия. Винаги бе смятала, че отдаването е чисто физически акт, обаче Синджън Сейнт Джон й откри невероятните наслади в любовта. Сега вече разбираше защо толкова много поети през вековете бяха възпявали любовта между мъжа и жената.

При тези сладки спомени от устните й се отрони въздишка, изпълнена с копнеж и тъга. В същия миг от хоризонта се зададе силуетът на някакъв конник. По-скоро това бе едно неясно петно, което се движеше на фона на възвишенията в подножието на високия хълм. Непознатата фигура се приближаваше бързо и Челси успя да разпознае коня. Никога не грешеше при разпознаването на силуетите на конете, които поне веднъж се бяха изпречвали пред острия й взор. Когато едрият дорест кон понесе ездача си по последната стръмнина преди билото, девойката различи блясъка на мънистата и люшкащите се ресни по кожената дреха на конника.

Изчака търпеливо приближаването му, защото непременно трябваше да говори с него.

Без да подозира за тревогите, с които бе изпълнена душата й, Синджън пришпори коня си още щом я зърна на най-високата точка на хълма. Златистите й коси се развяваха на воля от силният вятър и този странен ореол около главата й му помогна да я познае далеч, преди да може да види лицето й. Веднага смушка коня си да ускори трудното изкачване, изплашен, че приказната фея ще изчезне от мястото си.

Но тя не изчезна.

И тогава херцогът разбра, че Челси е взела решение. Опитът му подсказваше, че скоро ще бъде удостоен с радостта от сладострастните им мигове, но не знаеше кога и къде ще се срещнат. Чудеше се също какво ще му струва тази неземна наслада, защото отдавна се бе уверил, че може да притежава всяко момиче, но ако заплати съответната цена. Всъщност Челси му бе описала претенциите си още преди началото на конните надбягвания, припомни си Синджън и се усмихна при мисълта за необикновено голямата сума, която тя му бе споменала. Е, все пак трябваше да очаква, че привилегията да отнеме девствеността на една графска дъщеря ще му струва скъпо.

Изкачи се на билото на хълма и опъна поводите на Мамелюк. Челси веднага го заговори, при това без намек за светски предисловия и лицемерна учтивост.

— Устройва ли те, ако прекараме заедно следващата седмица?

Искаше му се да отговори, че още от утре иска да е с нея. Нетърпението му изненада и самия него. Когато заговори гласът му с нищо не издаваше неговите чувства.

— Следващата седмица е чудесно.

— Вероятно ще искаш да дойда в Сикс Майл Ботъм — спокойно предложи Челси.

Обаче херцогът предпочиташе да прекарат тази седмица в по-уединено място, по-далеч от имението на баща й. Херцог Сет нито за миг не забравяше, че красивата девойка има трима братя и баща, готови още днес да яхнат конете си и да се втурнат към имението му, за да отмъстят за честта й.

— Имам малка ловна хижа в Оукъм. Струва ми се, че там няма толкова да… привличаме вниманието на околните.

— Семейството ми се готви да отпътува за Йорк за следващите конните състезания, затова ще можем по-спокойно да се срещаме в твоето имение. Не бих искала да пътуваме на по-дълго разстояние и да рискуваме да ни видят заедно.

— Но как ще ги убедиш, че не можеш да заминеш за Йорк? — попита Синджън, без да е напълно сигурен, че правилата на вежливия тон му даваха правото да проявява толкова нескромно любопитство.

— Ще им кажа, че трябва да посетя братовчедка си в Ъпингам.

— А защо тогава не се отбием до моята ловна хижа? Може да пътуваме през нощта и тогава никой няма да ни види по пътя.

Челси прехапа долната си устна и младият херцог си помисли, че обмисля отговора си. Но всъщност тя мислеше как по-безболезнено да заговори за най-деликатната тема — дълговете на баща й. За онези проклети петдесет хиляди гвинеи.

Мисълта за тези неимоверно големи дългове тежеше като камък на сърцето й.