Сюзън Джонсън - Грешница

— О, не, по дяволите, повече не мога да издържам — задъхано измърмори Синджън и я погледна въпросително. — А трябва ли?

Тя се наведе назад и се опря на лакът върху широкия гръб на жребеца. Изглеждаше толкова миниатюрна върху едрия Тън.

— Наистина ме изкушават такива мисли, че не смея да ги споделя с никого — във вълнението заговори на родния си шотландски диалект, а погледът й отново се устреми към мускулестите бедра на херцога.

— Не, не мога да не се възползвам от този миг — промърмори херцогът и гласът му потръпна от сподавено вълнение. — Не помня някога да съм бил толкова изкушен. Признавам, че го съзнавам напълно, но въпреки това… а нали се казваше, че апетитът идва с яденето?

И той отново подкара коня си още по-близо към нейния, за да може да погали с ръка оголеното й коляно.

Докосването му, топло и нежно, накара цялото й тяло да изтръпне.

— Внимавай! Той ни е видял! — рече Челси, като си припомни за натрапчивите опити на епископа. — Говоря за Хетфийлд — добави тя и гласът й отново потрепери, ала този път от гняв и обида.

При споменаването на това име ръката му се закова върху бедрото й. Погледът му се спря върху спуснатите й мигли.

— Къде ни е видял? — тихо попита той. Едва сега си обясни присъствието на Рътлидж в имението му през миналата вечер.

— На хиподрума в Нюмаркет, зад навеса за конете. Аз, разбира се, отрекох всичко.

— Той ли те потърси?

— Да, тази сутрин. Всъщност избягах от него и яздих до тук.

— Да не те е наранил? — нежно попита Синджън и отново протегна ръка към нея, за да я погали по лицето. В тона му се прокрадваше неприкрито желание.

— Не, аз съм по-бърза от него. Препусках дълго из полето. Той никога няма да успее да ме стигне. — Девойката може би не осъзнаваше колко много дължи на инстинкта си за самосъхранение.

— Тън ще остане ли при теб след надбягванията в Йорк?

Челси кимна, а Синджън прехвърли крака през врата на Мамелюк, плъзна се от седлото и скочи на тревата, заобиколи коня си и се приближи към нейния жребец. Не поиска разрешение от нея, нито тя си помисли да го спре. Явно сериозно обмисляше нещо. Синджън внимателно огледа хоризонта, преди да хване ръката й и да я поведе към гладката скала на няколко метра от тях. На камъка се виждаха инициали на влюбени двойки, издълбани от предишните поколения. Той ги изгледа, преди да я вдигне на ръце и да й помогне да се настани върху скалата, след което и той седна до нея.

— Той лош човек ли е? — попита Челси докато херцогът разсеяно стискаше ръцете й.

Синджън познаваше злобния нрав на Джордж Прайн още от колежа в Итън и разбираше по-добре от всички други на какви крайности и извращения е способен епископ Хетфийлд.

— Никога не е бил нормален, искам да кажа човек като мен и теб — продума той след дълго мълчание. — Може би бавачката му го е биела жестоко в ранното му детство… или някой от братята му… не знам точната причина, но може би е преживял нещо страхотно.

— Баща ми нищо няма да узнае за нас.

— Не… не очаквам да ни издаде. — Вдигна поглед към нейните очи и дълго не ги отмести. — Този тип много обича да разваля нещата.

— Какви неща?

— Обича да измъчва животни, а също и хора, които са по-слаби от него.

— Тогава въобще не би трябвало да става епископ.

— Джордж Прайн се преструва, че е загрижен за спасението на душите на хората от паството му, но го интересува само печалбата. Всъщност не е трябвало да го ръкополагат за духовник.

— Всъщност ние няма да останем в Нюмаркет след края на тази седмица.

— Винаги, щом имам възможност, ще идвам при теб. Трябва да съобщиш на баща си и на братята си, че епископ Хетфийлд се е опитал да те насили. Изненадал те е в конюшнята, наоколо не е имало никой, освен вас двамата и… е, останалото ми е толкова неприятно, че не желая повече да разговаряме на тази тема. Аз ще предупредя Дънкан и ще му разкажа още няколко поучителни истории от миналото на преподобния епископ Хетфийлд!

— Искам и аз да ги чуя.

Той поклати глава.

— Не, скъпа, те не са подходящи за ушите на една лейди.

— Нима ти изглеждам като лейди? — засмя се Челси, успокоена, че херцогът е престанал да я смята за хлапачка.

Синджън я изгледа продължително. Погледът му се плъзна по жакета и полата й. В очите му, по-сини дори и от небето, заискряха опасни светлинки.

— О, да, разбира се — едва прозвуча напрегнатият му глас, като се мъчеше да прикрие разгорялата се страст. — Няма съмнение, че си истинска лейди. Та това дори си личи от една миля разстояние.