Сюзън Джонсън - Грешница

Тогава си припомни колко много млади и продажни лондончанки посещаваха херцога в имението му. Херцог Сет със сигурност е свикнал да пръска внушителни суми за своите забавления. Тази мисъл й вдъхна смелост, но все още трепереше.

— Ако предпочиташ… може и в твоята ловна хижа… както ти решиш… обаче… аз не съм сигурна дали… — Заговори отново. Пое дълбоко дъх и огледа красивата панорама около нея, после се обърна към Синджън и заговори припряно, уплашена, че няма да й достигне смелост. — Ще може ли да го считам за делово предложение?

— Колко ще ми струва? — вежливо попита херцогът и леко се усмихна. Много добре разбираше какво се крие под думите делово предложение, но му беше интересно как смутената девойка ще се опита да го убеди. Изглеждаше очарователна, с почервеняло лице, заекваща, на гърба на коня си без седло, само с една износена пола и жакет от онези, които носят конярите. Краката й, напъхани в мъжки ботуши, се подаваха изпод полата. Розовото й коляно бе толкова близо до него, че можеше да го докосне с едно протягане на ръката.

Челси пое дълбоко дъх и за миг сърцето й примря. Гърдите й се надигнаха и опънаха зеления жакет. После въздъхна и сведе очи.

— Не, не мога да го кажа. Толкова много пари! — призна тя с отчаян глас.

— Може би става дума за петдесет хиляди?

Миглите й веднага потръпнаха.

— Откъде знаеш?

— Само си припомних нашия облог, скъпа. Очевидно се нуждаеш отчаяно от тези петдесет хиляди гвинеи.

— Не, не са за мен — буйно протестира Челси. — За баща ми са, ох… не знам дали ще ме разбереш… — Сетне изведнъж бързо заговори за осемдесетте хиляди гвинеи, които баща й дължеше на кредиторите, за възможността да продадат Тън, ако утре спечели състезанието. Ако тя успее да събере поне десетина хиляди на някои от надбягванията, ако…

— Значи „делово предложение“ — деликатно промърмори херцогът, щом видя, че Челси повече не е в състояние да говори.

— Ще ти бъда безкрайно благодарна — тъй трогателно добави тя, че в един кратък миг Синджън се замисли дали да й даде парите и като истински джентълмен да се откаже от компанията й за една седмица в усамотената му ловна хижа.

Този кратък момент много бързо се стопи. В колебанията му се намесиха по-егоистични мотиви. Как можеше да мисли за нещо друго, когато очарователната девойка бе само на сантиметри от него? Можеше ли да гледа спокойно порозовелите й страни, златистите й коси, разпилени от вятъра, неземната й красота, женствената топлина, излъчваща се от всеки неин жест, която го омайваше така, както никоя от най-прославените хубавици сред висшето общество до сега не бе успяла да завърти главата му!

Не, той трябва да я притежава. По дяволите джентълменското поведение! И независимо от цената!

— Искаш ли да ти платя предварително?

— О, не, аз ти вярвам!

Думите й бяха тъй наивни, че Синджън за миг си помисли дали да не се откаже от предложението си. Той бързо преодоля съмненията си.

— В такъв случай считай, че в края на следващата седмицата ще имаш петдесетте хиляди гвинеи.

— Безкрайно съм ви благодарна, Ваша Светлост — тихо промълви девойката и отново сведе очи. Усмивката й, ангелска и в същото време заслепяваща, отново му напомни, че никоя жена не можеше да й съперничи, когато реши да изглежда хем невинна, хем безкрайно прелъстителна.

Едва се удържа да не скочи от седлото, за да я сграбчи в прегръдките си. Овладя се само благодарение на способностите си да сдържа страстните си пориви, както подобава на един джентълмен. Защото херцог Сет беше убеден, че има пълното право да се числи към мъжете от тази почетна категория. Поне бе дал достатъчно доказателства за това. Е, не можеше да се похвали, че с всяка жена се бе държал толкова благородно, но нали всяко правило си има изключения?

— За мен беше удоволствие да се отзова на молбата ти — едва чуто прошепна младият мъж и се усмихна безгрижно. Само се запита доколко е искрен пред себе си и пред нея, но успя да преодолее и това последно препятствие.

Как да му признае, при това, без да наруши благоприличния тон, че е смаяна и безкрайно поласкана от щедростта му? Девойката успя със сетни усилия да потисне надигащия се в гърлото й кикот. Разбираше, че херцогът с мъка обуздава желанието си да я прегърне и да я обладае на високия хълм, виждаше познатия пламък в очите му, потръпването на устните му. Той наистина беше много съблазнителен мъж.

— Ти наистина си изключителен — усмихна се Челси и погледът й предизвикателно се плъзна по тялото му. — Мислиш ли, че ще успееш да издържиш още една седмица?