Сюзън Джонсън - Грешница

От ехидната му лукава усмивка сърцето й се смрази.

— Навярно сте ме сбъркали с някоя друга. — Опита се да не позволи на гласа си да се разтрепери, обаче нервите се опънаха до скъсване като каишка на ловно куче, което е надушило дивеча.

— Бяхте облечена с тъмночервената наметка, лейди Фъргюсън, а Сейнт Джон, както обикновено, в един от просташките си костюми за езда.

— Въпреки това, виконт Рътлидж, това не изключва възможността да сте се припознали, нали? — хладнокръвно отговори девойката. Не й оставаше нищо друго, освен да се опита да спаси достойнството си. Пък и защо всъщност трябваше да се черви пред този натрапник? В този миг я прониза ужасяващата мисъл: „Ами ако е подслушал разговора ми със Синджън?“ Нима този тип със студени, змийски очи, е узнал за техния облог? За условията при изплащането на печалбата? Или не трябва да има доверие на Синджън? Ако след всичките обещания все пак не е изтърпял на изкушението и се е похвалил пред приятелите си? Не, това бе невъзможно. Виконт Рътлидж бе последният човек на земята, с когото херцог Сет би споделил толкова интимна тайна!

— Аха… — Въздишката, отронила се от устните му, по-скоро бе признак, че обмисля отговора си, отколкото, че е склонен да признае грешката си. Епископът присви очи и я изгледа замислено, повдигна въпросително вежди и продължи с лицемерна сърдечност: — Моите извинения, лейди Челси, за досадната грешка. На всекиго може да се случи да се припознае в онази навалица. — Гласът му се снижи до шепот. — Следователно херцог Сет не е от най-близките ви приятели, така ли да го разбирам?

— С него сме само бегли познати.

— Да, разбира се. — Вероятно гневният блясък в красивите й очи го бе смутил, защото Джордж Прайн произнесе тези думи с необичайно примирен тон.

— Да, така е — едва чуто промърмори девойката. — Ако желаете да изчакате баща ми или братята ми… — продължи тя, твърдо решена да сложи край на опитите му да продължават да обсъждат качествата и недостатъците на херцог Сет. Въобще не желаеше да разговаря с този противен мъж. — Те скоро ще се съберат в конюшнята. Мисис Маклей ще се радва, ако може да ви предложи кафе или чай, но аз се опасявам, че Тън не може повече да чака. Моля да приемете извиненията ми. — С тези любезни, но хладни думи се изчерпваха задълженията й като домакиня. Челси дръпна поводите на Тън и тръгна с него към вратата на конюшнята.

— Много сте красива тази сутрин, мис Фъргюсън.

В гласа му се прокрадна застрашителна нотка, която помрачи сутрешната зора, блестяща от слънчевите лъчи. В тишината надвисна заплаха, неприсъща на красотата около тях като фалшива нота сред божествена мелодия. Обърна се към неканения посетител, решена да му отвърне с нещо остро, ядосана от нахалството му, но се сепна, защото внезапно й хрумна колко по-топло биха прозвучали тези иначе приятни думи в устата на Синджън. Що за странен, дори перверзен тип трябва да е този Рътлидж, за да я накара да изтръпне от ужас при този невинен комплимент?

Застина на мястото си, доволна, че над нея се извисява мощната фигура на Тън, и любезно отвърна:

— Благодаря ви.

— Баща ви ми съобщи, че нямате намерение да се венчавате в близко бъдеще.

— Баща ми взе решение да изчака още един сезон на конните надбягвания, преди да започне да ми търси съпруг.

— Хм! Доста неприятно… Нима Сейнт Джон знае тази важна новина? — От любопитство гласът му отново се снижи до трескав шепот.

Челси едва се удържа да не побегне веднага навън, по-далеч от този досаден тип. Усещаше как с всеки следващ въпрос неумолимият епископ сякаш я притискаше в ъгъла. Острите му черти се изостриха още повече, изглеждаха дори зловещи. На вратата слънчевата светлина ги заля като водопад и тогава тя осъзна болезнената бледност на лицето му, когато Джордж Прайн се надвеси рязко над нея.

— Днес се държите безочливо, сър — озъби се изплашената девойка. Не можеше повече да понася присъствието на надменния английски епископ, достигна до доходния религиозен сан само благодарение на могъщото влияние на семейството му.

— А вие най-после ще трябва да укротите бесния си темперамент, мила моя. Прекалено лесно се разгорещявате, прекалено предизвикателно се държите в обществото… — Пристъпи още една крачка към нея. — Но сте очарователна… — Ръката му се протегна, за да я докосне, ала Челси рязко се дръпна. Тя се огледа, за да потърси помощта на някой от мъжете в имението. За нейна зла участ наоколо нямаше жива душа, освен тях двамата. Затова здраво стисна юздата на Тън и се метна на гърба му.