Сюзън Джонсън - Грешница

— Казах, че те обичам.

— Искам да го чуя още веднъж.

— Няма да е толкова лесно — уклончиво отвърна Синджън.

Челси отново се запита дали той не се опитва да се измъкне от откровен отговор.

— Кажи ми — решително повтори тя.

— Обичам те, Челси Еймити Фергюсън Сейнт Джон — високо заяви той и доволно се усмихна. — Добре ли го казах?

— Чудесно — одобрително кимна тя.

Знам още по-чудесен и ефективен начин, за да ти докажа любовта си — започна той, — но ако предпочиташ само думите…

— Колко ефективен? — измърка Челси.

— Ще те накарам да забравиш кой ден сме днес…

— А може би седмица?

— Това зависи от издръжливостта ти — промърмори младият мъж.

— Или две седмици?

— Предизвикваш не когото трябва.

— Така ли?

— Разбира се, че не — излъга той.

— А сега ще ми покажеш ли?

— С удоволствие.

И той й показа.

Трябваха му повече от две седмици, за да докаже любовта си и пътуването им до родината се отложи до началото на октомври. Въпреки че пътуваха бавно, заради бременността на Челси, херцогът и херцогинята на Сет пристигнаха навреме за есенните надбягвания в Нюмаркет.

— Нима се срещнахме в началото на пролетта? — запита една сутрин Челси, когато се приготвяха да напуснат Сикс Майл Ботъм, за да присъстват на надбягванията.

— Да, а ти си вече бременна за втори път — усмихна се съпругът й, докато държеше отворена вратата на каретата. — Струва ми се, че ако продължаваме така, ще трябва да построя допълнителна детска стая.

— Мислех, че не искаш повече деца.

— Не исках — безцеремонно заяви той, — докато не те срещнах.

— Тогава ще трябва да стоиш у дома и да се откажеш от предишните гуляи, защото не възнамерявам сама да отглеждам децата си.

— Трябва ли да го направя?

Пътуваха в същата карета, в която се бяха срещнали за пръв път. Джъд бе на капрата. Единствената разлика бе, че сега бе топъл есенен ден, а не ранна пролет.

— Ще съумея да те забавлявам — закачливо рече Челси, уверена в любовта на съпруга си. Откакто се върнаха, Синджън бе изцяло променен и сега в клубовете се обзалагаха за рождените дни на децата му, а не за краткотрайните му любовни истории.

Челси се облегна на тапицираната с коприна седалка и доволно промърмори:

— Обичам тази карета.

— Изглеждаш също толкова сладка, колкото когато за пръв път те срещнах — въздъхна Синджън, мързеливо излегнат срещу нея. — Макар че сега си много по-зряла, скъпа моя… — Сините му очи я изгледаха с любов и обожание. — С какво ще ме дариш — с момиче или с момче? — закачливо я попита той.

— Ще ти кажа, ако ми обещаеш да не се връщаш в Тунис.

Заинтригуван от сигурността й, Синджън се съгласи, като си каза, че може би по-късно ще я склони да промени решението й, ако поиска да се върне в Тунис. А и без това, засега не мислеше да пътува отново за Африка.

— Откъде можеш да знаеш? — настоятелно запита той и се наведе напред.

— Мисис Хобс ми каза, че полът на детето може да се определи от тоновете на сърцето му, а старата ми бавачка казваше, че ако в полунощ оставиш поднос с различни ястия за феите, в зависимост от това, което са яли също можеш да разбереш дали ще се роди момиче или момче.

— А Стийли каза, че ще бъде момче, защото вече е оплела пуловер за момче — добави с усмивка той. — А сега, след като се разбрахме по този въпрос…

— Искам момиче.

— Тогава трябва да имаш едно момиченце. — Ако зависеше от него, щеше да й даде една дъщеря… защото нейното щастие беше и негово. Факт, за който се чудеше защо не е разбрал по-рано.

Повечето от конете им спечелиха в състезанията в Нюмаркет. Конкурентите им, както обикновено, недоволно мърмореха. Ала поне херцогинята не бе яздила, иначе херцогът щеше да спечели всички първи награди. Мисълта, че ако Синджън продължава да изпълнява така усърдно и занапред съпружеските си задължения, херцогинята едва ли скоро ще се състезава ги утешаваше.

След приключване на състезателния сезон, Челси и Синджън се върнаха в любимата им хижа в Оукъм, за да чакат раждането на детето. Бо също беше с тях. Бебето се роди през пролетта. Този път Стийли бе сгрешила, за което Синджън щедро я възнагради.

Челси имаше дъщеричката, за която бе мечтала.

— По-късно ще родя и момче — каза тя и добави: — Ако желаеш.

Разбираше любовта му към Бо.

През следващите десет години им се родиха още две деца — момче и момиче. Херцог Сет бе напълно задоволен, безгранично щастлив и се превърна в образец на баща, както на времето бе образец за най-развратния гуляйджия в Лондон. Красивото му лице и стройното тяло все още предизвикваха влюбените погледи на жените и макар да бе приключил с предишния разпуснат живот, той продължаваше да ги очарова, както в миналото. Дамите тайно се надяваха, че някоя от тях един ден ще привлече вниманието му.