Сюзън Джонсън - Грешница

Ако нямаше да е прекалено късно.

Когато Кресида се приближи към нея, носейки й вълнена наметка, за да се предпази от студения морски въздух, тя й каза решително:

— Ще се върна за тях… веднага след като пристигнем в Неапол. Синджън има достатъчно пари, за да наеме цялата армия на Фердинанд.

— Баща ми ще помогне — спокойно отвърна гъркинята, сякаш разговаряха за покупка на ябълки. — Банка „Деопулус“ има клон в Неапол.

— Тогава ти си вече почти у дома… — Челси си помисли, че и тя ще има дом, ако Синджън е при нея.

— Почти — усмихна се Кресида, — макар че моят дом е Александрия. Аз съм ти безкрайно задължена — тихо добави девойката.

— Беше ли се отчаяла? — попита Челси, докато погледът й се рееше над безкрайната морска шир. Пред очите й изплуваха картини от харема. Всяка жена, свикнала да бъде свободна, би изпаднала в отчаяние, ако я затворят в позлатената клетка на харема, откъсната от света и истинския живот.

Кресида сви рамене. В този мъчителен момент не й се искаше да занимава Челси с дългата си история.

— Моята самоличност изчезна в мига, в който влязох в харема. Знаех, че баща ми никога няма да ме открие. — Въпреки нежеланието, в гласа й прозвуча униние. Ала след миг девойката отметна назад гъстата си черна коса и отпъди болезнените спомени. Черните й очи заблестяха. — Твоят съпруг ми върна живота. Богатството на семейството ми е на твое разположение. Както и самата аз — допълни тя с мрачна усмивка. — Бих искала да гледам как Хамуд бавно умира. Искам да го видя как се гърчи в жестоки мъчения, как се моли да сложат край на мъките му. Искам да видя дали ще посрещне смъртта със същото безразличие, с което погуби живота ми.

Челси не бе сигурна дали иска да види страданията на Хамуд.

— Искам Синджън и приятелите му да са отново при нас — просто каза тя. Предпочиташе да остави отмъщението на другите.

— Надявам се, че той е… още жив — прошепна тя. Последните думи се стопиха в нощния въздух. „Остани жив, заради мен — тихо се помоли младата жена. — Остани жив…“ Погледна с надежда към бреговете на Африка и отново отправи молба към Всемогъщия да запази съпруга й жив.

Цялата нощ остана на кърмата на яхтата. Не можеше да заспи. Щом затвореше очи, тя си представяше битката и Синджън, който може би вече бе мъртъв… Опитваше се да не мисли за това, ала както понякога в главата ни се въртят безсмислени стихчета от някоя детска песен, така и в главата на Челси отекваше само зловещата мисъл, че Синджън е мъртъв… Неизвестността и отчаянието не й даваха да заспи.

Каква жертва би могла да принесе, за да омилостиви всички богове и мистични създания? Ако някой магьосник й върне Синджън, тя щеше с желание да го възнагради. Бе готова да сключи и най-абсурдната сделка с дявола, стига да видеше отново любимия си жив. Сега за пръв път в живота си осъзна, защо хората от векове издигаха храмове и църкви, защо се молеха на различни божества и небесни сили. „Върнете ми го — прошепна тя в тъмната нощ — Аз ще направя всичко“…

Когато се появиха първите светлини, разделящи нощта от деня тя съзря кораба, който изплува от хоризонта. Тъмните платна на мюсюлманския кораб се очертаваха ясно огрени от първите лъчи на зората.

Челси веднага предупреди кормчията. Тя гледаше с ужас зловещия силует. Капитанът, събуден от тревожния звън на корабния звънец, бързо излезе от каютата си и събра целия екипаж на палубата. Всички мъже се хванаха за греблата и „Аврора“ заплува с издути платна към Неапол. Ала мюсюлманската фрегата ги следваше като сянка и бавно приближаваше към яхтата. Вече ясно се виждаха оръдията на бойната фрегата. На мачтата не се виждаше никакъв флаг, ала след миг на нея се издигна бяло знаме.

— Не бива да вярваме на бялото знаме — каза Кресида, която бе застанала на палубата до Челси. — Корсарите често издигат бял флаг, за да могат необезпокоявани да се приближат до преследвания кораб. А и защо ще се предават? Ние разполагаме само с десетина мускета, докато техните са много повече. Няма да се върна обратно — гласът й прозвуча мъртвешки спокоен.

Откакто за пръв път бе видяла мюсюлманската фрегата, една ужасяваща мисъл се бе загнездила в главата на Челси. Безстрастните думи на гъркинята я накараха да потръпне. Наистина смъртта бе за предпочитане пред мисълта отново да се озове в харема на Хамуд.

— Ще имаме нужда от оръжие. Синджън има два пистолета в каютата си. — Тя се поколеба. Не искаше да умира, но разбираше, че нямаха много голям избор. — По-добре иди да ги вземеш — обърна се тя към Кресида.