Сюзън Джонсън - Грешница

— Но са прекалено много — проплака Челси. Сърцето й се бе сковало от ужасяващата мисъл, че може би никога повече няма да види съпруга си, а хората на Синджън са само една шепа.

Синджън машинално опипа ножовете на колана си и хвърли поглед към Сенека и Сахар. Отпъди всякакви разнежващи мисли за любимата си. Трябваше да мисли само как да оцелее. Опита се да преброи преследвачите. Съществуваше голяма вероятност да се спасят от гнева на Хамуд. Измъкна мускета от кобура на седлото и възседна арабския жребец. Измъкна кинжала, стисна дръжката му от бивна на носорог и се обърна с усмивка към Сенека и Сахар.

— Готови ли сте?

Те му кимнаха утвърдително и той препусна напред в лек галоп.

Бедуините ги последваха с ужасяващи бойни викове. Конниците се насочиха право към гъстите редици на преследващата ги стража.

Оставаха петдесет метра между двете групи, когато проехтяха първите изстрели. Бедуините се целеха в предните копиеносци и повечето от тях бяха повалени от мощния залп. Нямаше време да заредят отново мускетите, затова воините на пустинята изтеглиха смъртоносните си кинжали, остри като бръсначи. Безпощадният звън на стоманата даде знак за началото на ръкопашната схватка. Конете цвилеха и се мятаха като бесни. Въздухът се изпълни с ужасяващи предсмъртни викове, от които кръвта се смразяваше. Бедуините се врязаха в гъстите редици на мамелюците.

Битката на морския бряг не се виждаше ясно от борда на яхтата. Челси изпадна в безпомощен гняв, когато „Аврора“ вдигна котва и се понесе с издути платна. Не успя да накара Синджън да тръгне с нея. Бяха разделени отново, тъкмо когато бяха толкова близо до спасението. Сега не й оставаше нищо друго, освен да ридае отчаяно.

Проклет да е! Защо му трябваше да се прави на герой пред нея? Всички можеха да се спасят с лодките. Преследвачите бяха още далеч! Мразеше го, защото я изостави и предпочете да се бие като рицар, докато всеки разумен човек би се качил на лодката и би отплавал под самия нос на мамелюците!

Синджън си позволи да погледне към морето само за миг, между два удара със сабята, и въздъхна с облекчение, когато видя, че „Аврора“ се носи с развети платна. Слава на Бога, Челси бе спасена… от султана, от физическите наказания, от варварските обичаи на тази страна, в която жената се третираше като животно. Бе останал да се бие с арабите заради нейната свобода, за да не завърши живота си като робиня в ориенталски харем на хиляди километра от родината. Докато се биеха на брега, яхтата щеше да отплува на безопасно разстояние.

Рязко извъртя коня си, за да избегне връхлитащия го ятаган. Бе решен, ако Бог се смилеше над него, да се завърне в Англия. Пришпори коня си и се понесе срещу един от мамелюците. Ножът му се заби в сърцето на арабина.

Предсмъртният вик на войника го изпълни с радост. Искаше му се това да бе тлъстото тяло на Хамуд. Ала нямаше време за безплодни мисли за отмъщение. Измъкна острието от агонизиращия си противник. Мамелюците бяха по-добре въоръжени и по-многобройни, при това обучени да се сражават до смърт, защото вярваха, че тези, които загинат в битка с неверниците, ще отидат направо в рая.

Отново се завъртя, вдигна окървавения нож и препусна в галоп към центъра на битката. Кръвта шуртеше от раните му, издутите му мускули лъщяха от пот, черната му дълга коса се развяваше от вятъра. От гърдите му се изтръгна див вик и сякаш самият Сатана връхлетя в най-гъстата сеч.

През замъглените си от сълзи очи, Челси гледаше към отдалечаващия се бряг на Тунис, облегната на перилата на яхтата. Плачеше за мъжа, когото обичаше, сърцето й се разкъсваше от болка и отчаяние. Сълзите й бяха израз на мъката и безсилния гняв на жена, изоставена от любимия си, който бе предпочел да се бие — единственото решение, което мъжете смятаха за достоен изход.

Макар младата жена да разбираше, че съпругът й бе останал на брега заради нея, страданието и болката й бяха безкрайни. Сълзите пареха очите й и засядаха в гърлото й. „Как ще живея без теб?“ — ридаеше душата й. „Не ме напускай…“ Нейният свят се сгромолясваше и в скръбта и отчаянието си тя се опитваше да измисли някакъв начин, за да помогне на Синджън.

Щеше да наеме войници в Неапол. Много австрийски, испански, германски и италиански наемни войници служеха във войската на Обединеното кралство на двете Сицилии. Може би щеше да успее да убеди срещу добро заплащане някои от тях да отплуват с нея за Тунис.