Сюзън Джонсън - Блейз

Хейзард, почувствал разтърсващия шок, пое дълбоко въздух. Мигновено желание се втурна по чувствените пътища на тялото и съзнанието му.

Блейз усети сладостния трепет на изгарящата страст, пръснала се от пулсиращата точка на допира като разливаща се слънчева светлина. Затворила за миг очите си в премаляваща слабост, тя потръпна в ръцете му.

— Студено ли ти е — прошепна той, осъзнал, че да се люби сега с нея за него беше въпрос на живот и смърт. Въздухът бе заседнал в гърлото му. — Нека те стопля. — Устните му се затвориха рязко и думите му погалиха лицето й. Обладан от стремително желание, Хейзард вече не мислеше, само чувстваше. Ръцете му се стегнаха, притиснаха я по-близо, прилепили нейното гладко, хладно тяло към неговото.

Тя го усети като твърда горещина, голяма и прекрасна възбуда, появила се само преди няколко мига, извикана за живот, защото той я желаеше. Желаеше я въпреки студените си трезви думи от тази сутрин, желаеше я така силно, че едно докосване го бе довело до същата нетърпима възбуда. Бледите й пръсти го погалиха и после леко се впиха в неговите широки рамене. Той потръпна и това й достави удоволствие, изпита безкрайно облекчение от мисълта, че Джон Хейзард Блек все пак не е недосегаем. Отсега нататък, помисли си Блейз с възвръщаща се самоувереност, тя щеше да притежава едно оръжие срещу своя тъмничар. Усещането за неоспорима власт завладя съзнанието й също така силно, както и омагьосващият допир на неговата възбуда до бедрата й. Опитвайки новата си сила като зряла жена-дете, открила ново удоволствие, Блейз задвижи долната част на тялото си напред и назад по протежение на настръхналата твърдост на Хейзард.

Потръпване разтърси раменете, обхванати от ръцете й. Това беше нейното първо, бледо усещане за притежание. Тя обърна лицето си едва доловимо, той го усети и зачака, задържал дъха си. После тя се обърна още малко към горещите му устни и след това направи последното леко движение, при което пухкавите й изкусителни устни се разтопиха върху неговите.

— Искам те — прошепна тя, търсейки с езика си някаква съблазняваща точка по горната устна на Хейзард, — в себе си.

Страстта експлодира в мозъка му, чиста и неподправена. Устните му се спуснаха по нейния повик със завладяваща трескавост, отвръщайки по един изгарящ, пронизващ начин, който я накара да забрави кой над кого имаше власт. Всички нюанси на нейния чувствен копнеж и на напъпилата й страст бяха прекрасни в своята свежест, една сладостна, необичайна сила, в която тя тържествуваше, защото бе разглезена млада жена, която вярваше, че може да притежава всичко, което пожелае. А Блейз бе усетила, че може да има Хейзард Блек където и да е, по което и да е време. Това беше победа, стремителна, неограничена победа. А и сладостна, романтично сладостна, реши тя с онова възбуждащо усещане за Хейзард под ръцете си. Това беше сладост, към която можеш да си пристрастиш.

Всичко, за което можеше да мисли в момента Хейзард, бе бързината, припряността. Той я притисна силно, сякаш това бе равносилно на спасение, сякаш аскетизмът му от тая сутрин не беше нищо повече от прелюдия, настройка към това, което щеше да последва. Един нормален мъж би трябвало да следва желанията си, припомни си той думите на Стария Койот и настойчиво си ги заповтаря наум като молитва, в унисон с огъня, който се стичаше заедно с кръвта му. Ръцете му отпуснаха захвата си и тя се озова изправена на крака. Стресната, тя разтвори сините си очи и се взря изненадано в катранения му поглед, осенен от неприкрита страст.

Неувереността й се стопи, защото не можеше да има съмнение за състоянието, в което се намираше Хейзард. Тя остави одеялото да падне във водата.

— Обещай ми — прошепна Блейз, докато ръката й леко галеше напрегнатите мускули на гърдите му. Усещането за копринената му, влажна кожа пронизваше изострените й сетива. — Обещай да ме любиш… отново… и отново. — Необходимо беше само да я докосне, за да го пожелае, да поиска да изпита цялата магия на тяхната любов, да пожелае да поиграе в новооткритата за нея градина на удоволствията, да лудува и да примамва с новооткритата си власт.

— Обещавам — въздъхна леко Хейзард, като притегли Блейз отново в обятията си и закрачи към брега. — Целуни ме — дрезгаво каза той и затвори влажните си твърди клепки, — сега.

С дива плахост, съответстваща на окрилените й чувства, Блейз сключи ръце около силния му врат, лицето й се повдигна и тя се пресегна, за да достигне устните му.