Сюзън Джонсън - Блейз

— Доколкото те познавам, Дит-Чилияш, да следваш такава тънка и крехка линия може да се окаже трудно за теб.

— Няма какво повече да се притесняваш за любовните ми връзки, Изправен вълк — смъмри го Хейзард. — Насочи мислите си към златото.

— Въпросът е — шеговито уточни Изправен вълк — дали това ще се окаже по силите ти?

Хейзард не си направи труда да отговори, но и това само по себе си беше отговор.

Десет минути по-късно златото беше вече приготвено и те започнаха да го товарят на конете. Измина доста време, преди мустангите да бъдат приготвени и Изправен вълк да се отправи към потайната планинска пътечка, позната единствено на абсароките. Заедно със златото той отнесе със себе си и невероятното впечатление, което оставиха в проницателните му очи отношенията между Дит-Чилияш и неговата красива заложница.

— Кой беше това? — попита Блейз, когато Хейзард се завърна в кабината.

— Моят ба-гуу-ба, моят брат — преведе й той.

— Голямо ли е семейството ти?

— Не, аз останах единствено дете. Нито един от моите братя и сестри не оцеля, за да проходи.

— Но нали той е твой брат — каза тя озадачено.

— В нашето племе по обичай се обръщаме към роднините от мъжки пол на съпругите си с „братко“ и се отнасяме с тях така.

— Женен ли си? — попита Блейз, без да успее да прикрие съвсем шока в гласа си.

— Сега не. — Хейзард произнесе думите бавно, така сякаш не беше съвсем сигурен в твърдението си.

— Какво значи това? — Изведнъж тя се раздвижи от мястото си в леглото, където бе проследила изгрева. Цялата й сънливост, присъща за ранния утринен час, изчезна без следа като последствие от краткия му, неуверен отговор. Дългите й голи крака се плъзнаха извън завивката и с едно-единствено импулсивно движение тя се изправи, лице в лице с Хейзард, с лекото вълнено одеяло увито около нея като кралска мантия. Когато той не отговори нито на въпроса й, нито на острия й поглед, Блейз продължи със сладникав тембър:

— Сега не? Колко удобно. А кога — може би вчера? Или пък утре, но сега не. — Погледът й стана нападателен. — Трябваше да се сетя. Поредният развратник. Предполагам, че в закачливите слухове, които чух във Вирджиния Сити, твоите историйки с Луси Атънбъроу, Алисън Марш, Елизабет Крюгер и прочее, и прочее, просто са пропуснали да споменат за това, че си женен, защото явно изневярата е обичайна практика и в Дивия Запад, досущ както е и на Изток. А аз бях решила, кой знае защо, че тук, в ненакърненото царство на природата, подобни лъжи още не са пуснали корените си. Колко глупаво от моя страна — изрече тя и се изсмя кратко и неприятно.

— Тя е мъртва — тихо каза Хейзард против волята си. Според обичаите на абсароките не бе прието по никакъв повод да бъдат споменавани мъртвите. Те бяха отишли при своя баща Ах-бадт-дадт-диа и като него бяха нещо свещено. Но Хейзард знаеше, че Блейз щеше да продължи с тирадата си, докато не й отговори, така че изрече неохотно тези думи.

Отношението на Блейз изцяло се промени, сега тя се чувстваше виновна за неоснователните си обвинения.

— Съжалявам — извини се тя. Сините й очи бяха изпълнени със симпатия. — Как се случи?

— Предпочитам да не говоря за това — отговори Хейзард, скован от вълнение.

— Разбира се, прости ми.

Последва неловко мълчание.

Отклонявайки съзнанието си от мисълта за смъртта на Гарваново крило, спомен, който след всичките тия години продължаваше да го преследва, Хейзард се опита да възстанови крехкия баланс на чувствата си, като премина към по-делничен разговор.

— Изправен вълк си тръгна и аз дойдох, за да те попитам дали ще искаш да се изкъпеш днес. Знам, че не обичаш планинските потоци, но водата в езерцето не е така студена. Слънцето я затопля.

— Всеки ден ли се къпеш? — попита Блейз някак недоверчиво. Тя нямаше нищо против необходимостта от поддържане на нормална хигиена, но при лишения от излишни усилия светски живот в Бостън ежедневното къпане беше направо ненужно.

— Такива са навиците на моя народ.

— И през зимата ли?

— И през зимата.

— Изглежда ми абсурдно — тя присви леко рамене. — Само като си помисля за ледената вода.

— Не по-абсурдно от някои от вашите навици. От кринолина например. Изкушаващ е подухван от вятъра или най-вече когато следваш една красива дама по стълбите, но едва ли би могъл да мине за най-практичната от дрехите.

— Туше 9 9 Туше — отбелязана точка във фехтовката — Б.пр. — призна си Блейз, леко дистанцирана. — Нека да не водим безсмислени спорове.