Сюзън Джонсън - Блейз

— Щом златото потече, ще я занесем в бивака.

— Как успя да я докараш чак дотук?

— Изтеглихме я на ръце.

— И какво каза на хората, че има в сандъка?

— Минна екипировка. Всички са свикнали с това. Пристига с тонове по сушата или по Мисури.

— Изглеждаш ми добре подготвен.

— Такова беше и намерението ми. Може би догодина по-голямата част от това злато ще бъде в нашето планинско скривалище, за да осигури бъдещето на народа ни.

— А жената?

— Тя едва ли ще изчака дотогава.

— Какво имаш предвид? — попита меко Изправен вълк.

— Нищо зловещо — отвърна бързо Хейзард в отговор на повдигнатите вежди на Изправен вълк. — Просто… съм сигурен, че двамата с баща й ще сме успели да се споразумеем много преди тоя момент. Тя ми каза, че е единствено дете. — По смуглото му лице премина усмивка. — Късметлия съм си, тя ще ми даде поне петдесет пункта преднина в преговорите.

— Ти остави петдесетте пункта, аз се сещам за далеч по-добра причина да се чувстваш щастлив, че тя е в леглото ти.

— Тя спи сама.

— Тия ги приказвай на някой по-лековерен, някой, който не е отраснал с теб.

Умението на Хейзард да очарова красивите жени беше не по-зле познато в племето му отколкото в Бостън.

— Сериозно. Не искам да си създавам проблеми.

— И откога любенето е проблем? — усмивката на Изправен вълк стана още по-широка.

— Като цяло съм съгласен с теб, но… — Хейзард въздъхна — сега условията са различни.

— Да не искаш наистина да кажеш, че не си…

— Не и наскоро.

— Значи си. Хич и не бих си помислил, че ще оставиш тая биахиа, това сладурче, да си иде непокътнато.

— Сега съжалявам, че го направих.

— Да съжаляваш? — Изправен вълк вярваше истински в неогорченото удоволствие. — Това ми звучи странно в твоята уста. — И той се вгледа по-внимателно в лицето на Хейзард, защото споменът за това как той се беше погрижил за тази жена беше все още пресен и ярък. Човек не гледа така една жена, когато не я желае, помисли си Изправен вълк.

— Нещата са объркани.

— С жените винаги е така.

— По-объркани от обикновено. Трябва да следвам видението си. Нямам време за удоволствие.

Изправен вълк го разбра. Едно видение трябва винаги да се следва.

И тъй като Хейзард имаше ясновидска дарба, неговите видения бяха пророчески, изпълнени с истинност и символична сила. Преди години, когато беше още момче, яздейки из Вълчата планина четири дни почти без прекъсване в търсене на своя бириси сам (лечителски сън), той бе видял още тогава бледоликите да прииждат за златото, бе видял ездачи с огнени копия да слизат от небето, бе видял слънцето окъпано в кръв, преди болестта на бледоликите да отнеме живота на толкова хора.

Но освен това бе видял червен орел, кацнал на гърба на черна пума над главите на мъжете с копия. И бе чул животинските видения да му казват: „Златният метал ще благослови твоя клан и ще му донесе благоденствие. Слушай и учи, и щом настъпи мигът, ни последвай. Ние ще те дарим заради силата ти“. И когато Хейзард се събудил на върха на Вълчата планина намерил до себе си перо от червен орел и сноп косми от черна пума.

— Бала-ба-ахт-чилаш (желая ти успех) — каза Изправен вълк.

Хейзард прие пожеланието му с кимване.

— Сега за златото. По-добре ще е да го натоварим на товарните коне, слънцето се издига вече над хоризонта.

Изправен вълк планираше така пътуванията си, че да пристигне рано, още преди Хейзард да е излязъл за работа. Не им отнемаше много време, за да натоварят златото в кожените чанти, тъй като Хейзард бе пригодил един скрипец, с който повдигаха тежките кожени торби до назъбената скала над входа на мината.

— Ще се прибереш ли у дома за летния лов? — попита Изправен вълк, докато пълнеше внимателно оцветените кожени торби с необработения златен пясък.

— Така бях намислил, но… — Хейзард замълча. — Вероятно не сега… с тая жена.

— Можеш и нея да доведеш.

— Предпочитам да не го правя.

Изправен вълк го погледна по-отблизо. Всички жени в живота на Хейзард след Гарваново крило бяха само за удоволствие. Защо да не вземе тая със себе си?

— Ние всички сме свикнали с жълтооките в бивака — отбеляза той. — Никой няма да се възпротиви. — Изправен вълк се усмихна леко. — С изключение на приятелките, които те очакват.

— И всички ще решат, че ми е любовница — запротестира Хейзард.

— А тя не е — саркастично отбеляза Изправен вълк. — поне не през цялото време — добави той закачливо.

— Вече въобще не е — настоя Хейзард, хвърляйки на усмихнатия си приятел един разсеян поглед.