Сюзън Джонсън - Блейз

— Дадено. Първа ли ще се къпеш? — попита той с приятно учтив тон.

— Въобще не смятам да го правя — каза Блейз със също така приятен, но твърд глас.

Устните на Хейзард се събраха в една права линия.

— Мисля, че ще ти се наложи.

— Не виждам защо.

— Разбира се, че има защо, бостънче, дори ти не си толкова глупаво.

— Глупачка ли ме наричаш? — тросна му се тя, изчервявайки се от гняв по добре познатия му начин.

— Ти ме принуждаваш. И със слуха ли имаш проблеми?

— Не обичам да ме тормозят.

Лицето му се отпусна, а гласът му стана по-мек.

— Аз не обичам да споря с разглезени деца. Честно казано, мис Брадок, ако не се изкъпеш, вероятно ще миришеш. А в тази колиба няма място за една…

— Заплашваш ли ме? — избухна тя. Тонът и позата й бяха надменни, разглезени и сприхави. Това беше обичайната грешка, която правеха непознаващите Хейзард при контакта си с него.

Докато обмисляше как да реагира, той само смръщи черните си вежди. Търпението му беше невероятно.

— Ще ме убиеш ли, ако не се изкъпя? — подразни го тя.

— Не ставай глупава.

— Какво, ще ме набиеш?

— Изкушаваш ме — каза той с ангелска усмивка.

— Колко души си убил? Доста, предполагам? — Това си беше игра на въпроси и отговори. И предизвикателство. — Колко?

Той стоеше безмълвен, чудейки се кое ще издържи по-дълго — нейните глупости или неговото търпение.

— Колко? Кажи де, много ли?

— Достатъчно. — Отговорът му беше образец за уклончиво увъртане.

— И все пак някаква цифра? Искам да знам колко точно трябва да се страхувам от теб. Колко ли кураж се изисква, за да заплашваш — жена на половината на твоя ръст?

Той все още не се хващаше на въдицата.

— Няма да се къпя, скапаняк такъв — заяви тя, като сграбчи още по-здраво одеялото. Изведнъж заприлича на наперено коте, което несигурно се е изправило пред нещо далеч по-голямо и страшно.

— Не си струва да умираш за това, бостънче — каза той, усмихвайки се най-после истински, и я придърпа със силната си ръка така, че тя загуби равновесие. Залитна към него с изненадано изражение и после се загуби в неговата прегръдка, притисната здраво до гърдите му.

— Пусни ме — извика тя, борейки се с непреклонните му ръце. — Пусни ме веднага долу! — Думите й изсвистяха в окъпания в слънце утринен въздух. С няколко крачки Хейзард се бе озовал навън и сега вървеше по пътечката към езерцето. — Ако не ме пуснеш незабавно, ще те ударя, по дяволите! — Малките й длани се свиха в юмручета.

Усмихнатите му тъмни очи срещнаха за миг яростния й поглед.

— Като човек, обучен в нападенията и военното дело и, бих добавил, завърнал се съвсем наскоро от четиригодишна кръвопролитна война, където е пердашил южняците до пълната им капитулация, ще те помоля да ми простиш за това, че твоята заплаха не всява ужас в душата ми. — Устните му едва сдържаха напиращия смях. — Въпреки това, много храбро от твоя страна — добави той шеговито, като така засили още повече накипелия гняв на Блейз. Хейзард Блек беше единственият мъж, който бе отказал да изпълни желанието й. И не само бе отказал. Нейното настояване обикновено го предизвикваше да се шегува за собствено удоволствие. Отвратителен, достоен за презрение мъж! Как въобще бе успяла да се набута в това невероятно затруднение?

Сякаш прочел мислите й той каза:

— Само си помисли как по това време на деня обикновено все още спиш между сатенените чаршафи с дръпнати завеси, докато слугите, едва събудили се, вече са успели дори да се захванат със закуската ти.

— А вместо това умирам от студ на някакъв планински връх.

— Тук е топло — каза той просто.

— Говори само от свое име. — Решила, че към нея се проявява явна несправедливост, Блейз успя да загуби изцяло чувството си за такт, което и бездруго не беше от силните й страни.

— Искаш ли да се стоплиш? — провлачено попита той. Намекът в думите му запърха като пеперуда след дъжд. Те бяха стигнали до брега на езерцето и повърхността на водата в краката им изглеждаше сребриста, гладка и прозрачна като стъкло.

— Бях си помислила, че откривам у теб някои несрещани досега скрупули — каза тя саркастично.

— Старият Койот ни учи да приемаме човешките слабости — отвърна Хейзард невъзмутимо.

— Подобно гъвкаво мислене би било облекчение за нечия съвест.

— Просто е реалистично, бих казал. Едно качество, което ти би трябвало да развиеш. Татко го няма тук сега. И парите на татко не се броят в момента. Вече я няма преградата между теб и реалностите на света. И колкото по-скоро приемеш този факт, толкова по-лесно ще е и за двама ни.