Сюзън Джонсън - Блейз

— Ще ми отговориш ли? — настоя тя, надигнала се леко на лакът в безсрамно провокираща поза.

— Не — отговори Хейзард. Гласът му бе рязък. Гъвкавата линия на талията и бедрото й действаха разрушително на самообладанието му.

— Искам те. Мислех си, че и ти ме искаш. Не мога да разбера какво друго има значение.

Предложението беше прямо и във всяка друга ситуация отговорът му би бил различен.

— За съжаление — каза той мрачно, — почти всичко останало в света е от значение.

— Не можеш ли да го оставиш за по-късно?

— Или пък да се махна? — предложи той.

— Чудесна идея.

— Ще бъде още по-чудесно, ако сега станеш и се прибереш в колибата.

Тя огледа бавно неговата завладяваща, твърда, мъжка красота.

— Защо не се върнеш при мен? — Тя направи една въздействаща пауза и после погали с малката си ръка мекия мъх до бедрото си.

— Има поне една дузина причини, за да… не го направя — каза той с посърнал от отчаяние поглед. — Вероятно бих могъл да те накарам да ме разбереш.

— Опитай се.

Той се изсмя. И играта й на думи беше съблазнителна.

— Ами, да започнем с това, че аз работя. Доста усилено.

— Не мисля, че преди ти пречех в това. — Тя беше като дете, твърдо решено да постигне своето.

— Да не говорим за това — продължи той с развеселен глас, — че сме противници.

— О, нима? — запита тя със сдържано неверие.

— Май бързичко променяш мнението си, когато искаш да постигнеш нещо? — промърмори Хейзард, припомняйки си подхвърлените вчера срещу него заплахи, и, по дяволите, дори преди няколко минути, на път за езерцето.

— Безсмислено е да си непреклонен. Целесъобразност — измърка тя, — това е ключовата ми дума. Той почувства пулсиращия отговор в слабините си.

— Мисля — каза той рязко, — че трябва да продължим този спор, след като си облечеш нещо.

Тя можеше да усети неговата физическа сила и труднопреодолимото му желание.

— Да не би да те притеснявам, когато съм гола? — Дори самата Далила 10 10 Далила — библейска героиня, прелъстила според легендата Самсон — Б.пр. можеше да завиди на изкусителния й тон.

— Притеснява ме това, че баща ти и неговите приятелчета искат да ми отнемат парцела. Всичко останало бледнее пред подобно притеснение.

— На мен не ми трябва парцелът ти.

— А на мен пухкавата ти катеричка — заяви непоколебимо Хейзард. — Недей да правиш такава изумена физиономия — каза той, докато отиваше към нея, за да я изправи на крака. — Сигурно разбираш, че точно за това става въпрос.

Изкусителното изражение отстъпи място на внезапен изблик на гняв, който бе неизмеримо по-безопасен за Хейзард.

— Ти си грубиян — каза тя възмутено и издърпа ръката си от неговата.

— А ти си прекалено гореща за мен, мис Брадок. — Гласът на Хейзард бе поомекнал за пръв път, откакто се скараха. — Пък и трябва да разбереш, че не всеки е готов да се поддаде на магията на твоя… — той замълча за една секунда, за да си придаде суровост — чар. Така че, нека запазим дистанцията. Предпочитам платонично приятелство — продължи той, а тонът отново стана сдържан. — Съквартиранти, брат и сестра, приятели — настоя той. — Това положение няма да донесе неприятности на нито един от нас.

— Платонично — каза Блейз, сякаш преценяваше някаква евтина стока. — Платонично — повтори тя въздържано. — Това е моята ключова дума.

Той бе фокусирал безопасно погледа си върху лявата й вежда, като се има предвид, че неистово се опитваше да овладее повика на тялото си.

Свиреп проблясък на накърнено самолюбие освети големите й сини очи като добавка към иронията й.

— Чудесно — каза тя отчетливо и обръщайки се рязко, се отдалечи.

Хейзард се загледа в нея, в красивата й полюшваща се походка, в стройното й, овално тяло и високо изправената глава и се прокле за скрупулите си. Щеше ли да дойде време, когато ще може да й обясни своето видение, да задоволи взаимната им страст?

Отритната и изправена лице в лице с първото предизвикателство в живота си, Блейз се усмихваше замислено. Тя знаеше, че баща й ще я спаси, в това не се и съмняваше. Но междувременно Джон Хейзард Блек с неговите скрупули, ужасяващата му сила и странната му чувственост щяха да бъдат подложени на стремителна атака, целяща победа над тях.

Хейзард не закуси, когато се завърна от езерцето след няколко минути. Само си направи два сандвича и тръгна за мината. Той не проговори на Блейз, решен да запази дистанцията, решен да отклони всякакви следващи спорове, отнасящи се до неудобната, объркваща тема за взаимната им страст.