Робърт Джордан: Буря се надига

Фалендре вдигна умолително ръка към високия млад мъж. Към Преродения Дракон, изглежда.

— Моля ви. Ще получат медицинска помощ веднага щом стигнем в Ебу Дар.

— Откажи се, Нинив — каза младият мъж. — Като не искат Цяра, не го искат, и толкова. — Марат-дамане го изгледа навъсено и стисна плитката си толкова силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха. Погледът му отново се върна върху Фалендре. — Пътят за Ебу Дар е на около час източно оттук. Ако бързате, може да стигнете в града до вечерта. Щитовете над дамане ще се изпарят след около половин час. Вярно ли е това за изтъкани от сайдар щитове, Нинив? — Тя само го изгледа намръщено. — Вярно ли е, Нинив?

— Половин час — отвърна тя най-сетне. — Но всичко това не е редно, Ранд ал-Тор. Връщането на тези дамане. Не е редно и ти го знаеш.

За миг очите му станаха още по-студени. Не по-сурови. Това щеше да е невъзможно. Но за този протяжен миг сякаш побраха в себе си пещери от лед.

— Редното беше лесно да се разбере, докато трябваше да се грижа само за няколко овце — промълви той. — Днес понякога е по-трудно да го откриеш. — Обърна се и повиши глас. — Логаин, върни ги всички през портала. Да, да, Мерайз. Не се опитвам да ви командвам. Но ако благоволите, все пак елате при нас. Скоро ще се затвори.

Марат-дамане, онези, които наричаха себе си Айез Седай, започнаха да се изнизват през безумния отвор във въздуха, както и мъжете с черните палта, Аша’ман, и всички се смесиха с кривоносите войници. Неколцина от тях приключиха с връзването на Танера на седлото на коня. Животните бяха осигурени от Преродения Дракон. Колко странно, че им правеше подаръци след всичко, което се беше случило.

Младежът със суровия поглед отново се обърна към нея.

— Повтори указанията си.

— Трябва да се върна в Ебу Дар с послание до водачите ни там.

— Щерката на Деветте луни — каза строго Прероденият Дракон. — Ще отнесеш посланието ми на нея.

Фалендре се поколеба. Изобщо не беше достойна да говори на някого от Кръвта, още по-малко на Върховна лейди, дъщеря на Императрицата, дано да живее вечно! Но изражението на този мъж не допускаше никакво възражение. Фалендре трябваше да намери начин.

— Ще доставя посланието ви на нея — продължи тя. — Ще й кажа, че… не храните никаква злоба към нея заради това нападение и че желаете среща.

— Все още желая среща — каза Прероденият Дракон.

Доколкото Фалендре знаеше, Щерката на Деветте луни изобщо не беше знаела за първоначалната среща. Тя бе уредена тайно от Анат. И точно затова Фалендре знаеше със сигурност, че този мъж трябва да е Прероденият Дракон. Защото само Прероденият Дракон можеше да се изправи срещу една от Отстъпниците и не само да оцелее, но да излезе победител.

А тя наистина ли беше това? Една от Отстъпниците? Умът на Фалендре се замая от тази мисъл. Невъзможно. И все пак тук, пред нея, стоеше Прероденият Дракон. Щом той беше жив, щом той, крачеше по земята, значи и Отстъпниците щяха да са тук. Беше объркана, мислите й кръжаха в безизходен кръг. Потисна ужаса си — по-късно щеше да се оправя с това. Трябваше да запази самообладание.

Насили се и погледна замръзналите геми, които мъжът имаше вместо очи. Трябваше да съхрани някакво достойнство, макар и само за да вдъхне увереност в другите четири оцелели сул-дам. И дамане, разбира се. Ако сул-дам отново изпаднеха в паника, никаква надежда нямаше да има за дамане.

— Ще й кажа — заговори тя, мъчеше се да запази гласа си спокоен, — че вие все още желаете да се срещнете с нея. Че вярвате, че трябва да има мир между нашите народи. И трябва да й съобщя, че лейди Анат беше… беше една от Отстъпниците.

Видя как една от марат-дамане избута Анат през дупката във въздуха. Съхранила бе гордата си осанка, въпреки че беше пленница. Винаги се беше опитвала да властва над положението си. Възможно ли бе наистина да е каквото този мъж твърдеше, че е?

Как щеше Фалендре да се изправи пред дер’сул-дам и да обясни тази трагедия, тази ужасна бъркотия? Искаше й се да е по-далече от всичко това, да се скрие някъде.

— Трябва да имаме мир — заяви Прероденият Дракон. — Ще се погрижа това да стане. Кажи на господарката си, че може да ме намери в Арад Доман. Ще задържа сражението срещу вашите сили там. Нека знае, че го правя в знак на добра воля, също както освобождавам вас в знак на добра воля. Не е срамно да сте манипулирани от една от Отстъпниците, особено от… онова същество. В известен смисъл вече съм по-спокоен. Безпокоях се, че някой от тях се е внедрил сред благородниците на Сеанчан. Трябваше да се досетя, че това ще е Семирага. Тя винаги е предпочитала предизвикателството.