Робърт Джордан - Буря се надига

Ранд насочи собствената му мощ срещу него. Стовари я в далечния глобус, за да го пръсне като в шепите на гигант.

Чедан Кал се взриви.

Силата угасна.

Бурята секна.

Ранд отвори очи за първи път като че ли след безкрайно много време. Знаеше някак, че никога вече няма да чуе гласа на Луз Терин в главата си. Защото те не бяха двама души. И никога не са били.

Огледа света под нозете си. Облаците горе най-сетне се бяха разкъсали, макар и само в зенита. Сумракът се разпръсна и слънцето се показа, увиснало точно над него.

Ранд вдигна очи към него и се усмихна. И най-сетне от гърлото му изригна смях: дълбок, ясен и чист.

Твърде дълго не се беше смял.

Егвийн работеше на светлината на два бронзови светилника. Бяха оформени като жени с вдигнати ръце и пламъкът струеше от дланите им. Кротката жълта светлина се отразяваше от ръцете и лицата им. Дали бяха символи на Бялата кула и Пламъка на Тар Валон? Или изобразяваха Айез Седай, запридаща Огън? А може би бяха просто спомен за вкуса на някоя предишна Амирлин.

Стояха от двете страни на писалището й. Удобно писалище, най-сетне, с удобен стол. Намираше се в кабинета на Амирлин, изчистен от всичко, напомнящо за Елайда. Заради това беше празен, с голи стени, без дори картина или гоблен по дървената ламперия, без изделия на изкуството по масичките в дъното. Дори книжните рафтове бяха опразнени, за да не би нещо от Елайда да оскърби Егвийн.

В мига, в който разбра какво са направили, Егвийн заповяда вещите на Елайда да се съберат в грижливо заключен склад и да се пазят от жени, на които можеше да се довери. Сред тези вещи можеше да се крият податки за плановете на Елайда. Можеше да са просто скрити бележки, пъхнати между страниците на книги, за да бъдат прегледани по-късно. Или да е нещо по-смътно, като връзки между видовете книги, които е чела, или предмети, които е държала в чекмеджетата на писалището. Но не разполагаха със самата Елайда, за да я разпитат, така че не можеше да се предвиди какви нейни интриги може да се върнат след време и да захапят Бялата кула. Егвийн възнамеряваше да огледа тези вещи, а след това да разпита всяка Айез Седай, пребивавала по това време в Кулата, за да разбере какви податки може да крият.

Но засега беше твърде заета. Поклати глава, докато прелистваше страниците на доклада на Силвиана. Жената наистина се утвърждаваше като ефикасна Пазителка, много по-умела от Шериам. Жените лоялистки уважаваха Силвиана, а Червената Аджа като че ли бе приела — поне отчасти — предложението на Егвийн за мир с избора на една от тях за своя Пазителка.

Разбира се, Егвийн имаше и две твърди писмени възражения — едното от Романда, а другото от Лелейн — най-отдолу в купа документи. Двете бяха оттеглили възторжената си подкрепа почти толкова бързо, колкото я бяха предложили. В момента спореха как трябва да се постъпи с пленените от Егвийн при нападението над Бялата кула дамане, като и двете не одобряваха плана й да бъдат обучавани за Айез Седай. Романда и Лелейн явно щяха да й създават главоболия години занапред.

Остави доклада настрани. Беше късен следобед и през процепите на дървените капаци на терасата едва прозираше светлина. Не ги отвори. Самотата на кроткия полумрак беше приятна.

Засега нямаше нищо против оскъдната украса на стаята. Вярно, малко прекалено й напомняше за кабинета на Наставницата на новачките, но никакви картини и гоблени нямаше да заличат от паметта й онези дни, не и след като самата Силвиана й беше Пазителка. Това беше добре. Защо да заличава онези дни? Бяха свързани с най-удовлетворителните й победи.

Въпреки че със сигурност нямаше да има нищо против да седи, без да се присвива от спомените.

Усмихна се и почна да преглежда следващия доклад на Силвиана. После се намръщи. Повечето от Черната Аджа в Кулата бяха избягали. Докладът, написан с грижливия гладък почерк на Силвиана, съобщаваше, че са успели да пленят някои от Черните в часовете след издигането на Егвийн, но само най-слабите от многото. Бяха избягали почти шейсет, включително една Заседателка, чието име го нямаше в списъка на Верин. Изчезването на Еванелейн сочеше убедително, че е от Черната.

Егвийн вдигна следващия доклад и го зачете намръщено. Бе списък на всички жени в Бялата кула, подробен и дълъг, разделен по Аджи. До много имена имаше бележки. Черна, избягала. Черна, пленена. Взета от сеанчанците.

Последната група безпокоеше. Серин предвидливо бе извършила преброяване след нападението, за да разбере колко точно са пленените. Близо четиридесет жени — над половината от които пълни Айез Седай, — похитени и отвлечени. Беше като приказка, разказвана на деца, преди да заспят, за да ги сплаши със Сенчести и Получовеци, които крадат непослушни дечица. Тези жени щяха да бъдат бити, затворени и превърнати в послушни инструменти за сеене на смърт.