Съветът не беше в заседание и столовете бяха празни. В ъгъла върху бели платна бяха нахвърляни зидарски инструменти и група строители с кафяви работни дрехи и бели ризи — с навити ръкави — се бяха струпали пред отвора в стената. Егвийн беше поръчала в отвора да вградят прозорец розетка, вместо да го зазидат изцяло, като възпоминание за времето, когато Бялата кула е била нападната. И като предупреждение това да не се случва повече. Преди да сложат прозореца обаче зидарите заглаждаха страните и подготвяха крепежите на рамката.
Егвийн и Силвиана се плъзнаха безшумно в залата и заслизаха по ниската рампа към пода, пребоядисан подобаващо с цветовете на всичките седем Аджи. Зидарите ги видяха и се отдръпнаха почтително, един свали шапката си и я притисна до гърдите си. Щом стигна до края на залата, точно пред отвора, Егвийн най-сетне видя за какво я е довела Силвиана.
След толкова много време облаците най-после се бяха разкъсали. Бяха се отдръпнали в кръг около Драконовата планина. Слънцето грееше отгоре лъчисто и осветяваше далечния увенчан със сняг зъбер. Зейналата паст и върхът на взривения планински склон бяха окъпани в светлина. Сияйна слънчева светлина за пръв път от много недели. Може би от повече.
— Някои новачки го забелязаха първи, Майко — каза Силвиана до нея. — И вестта се разнесе бързо. Кой би могъл да си помисли, че един толкова малък кръг слънчева светлина ще предизвика такова вълнение? Толкова простичко нещо всъщност. Не е като да не сме го виждали. Но…
Имаше нещо красиво в него. Светлината, струяща надолу в стълб, чиста и силна. Далечна и все пак — удивителна. Беше като нещо забравено, но някак си все пак познато, засияло от някой далечен спомен, за да донесе отново топлина.
— Какво означава? — попита Силвиана.
— Не знам — отвърна Егвийн. — Но гледката ме радва. — Замълча. — Пролуката в облаците е твърде правилна, за да е естествена. Отметни този ден на календарите, Силвиана. Нещо се е случило. Може би след време ще узнаем какво е.
— Да, Майко — промълви Силвиана, загледана през отвора в стената.
Вместо да се върне веднага в кабинета си, Егвийн остана с нея. Имаше нещо утешително в тази далечна светлина, тъй желана и прекрасна. „Бурите скоро ще дойдат — сякаш казваше тя. — Но засега съм тук.“
Тук съм.
В края на времето,
щом многото станат едно,
последната буря ще сбере
гневните си ветрове
да съкруши земя, вече умираща.
А в центъра й
слепецът ще стои
над своя собствен гроб.
Там той отново ще прогледне
и ще плаче за стореното
от самия него.
от „Пророчества за Дракона“, Есаникски цикъл. Официален превод на Малхавиш, Имперски архив на Сеандар, Четвърти цикъл от Въздигането.
БЕЛЕЖКА ПО ДАТИРОВКИТЕ В НАСТОЯЩИЯ РЕЧНИК. Томанският календар (въведен от Тома дур Амид) бил възприет приблизително два века след смъртта на последния мъж Айез Седай. По него се датирали хрониките на годините след Разрушението на света (СР). Толкова много хроники били унищожени по време на Тролокските войни, че след края им се разгорял спор за началната година по тази стара система. Тиам от Гадзара предложил нов календар, чието начало на летоброене увековечавало освобождаването от тролокската заплаха и който отбелязвал всяка нова година като „Свободна година“ (СГ). Гадзарският календар получил широко разпространение в продължение на двадесет години след края на Войните. Артур Ястребовото крило направил опит да наложи свой календар, ознаменуващ основаването на неговата империя (ОО, „От основаването“), но в днешни времена само историци се позовават на този календар. След разрухата на Стогодишната война Юрен дин Джубаи Реещия се буревестник, учен от Морския народ, изобретил четвърти календар, който бил доразвит от панархеса Фареде Тарабонска. Днес се използва така нареченият „Фаредски календар“, датиращ от условно възприетата година на края на Стогодишната война и отбелязващ годините на Новата ера (НЕ).
Аелфини:Раса на същества с почти човешки облик, но със змиеподобни характеристики, които дават истинни отговори на три въпроса. Какъвто и да е въпросът, отговорите им винаги са верни, макар и често пъти да се дават в неясна форма, но въпроси, свързани със Сянката, са изключително опасни. Истинското им местонахождение е неизвестно, но може да бъдат посетени, като се премине през тер-ангреал, владян някога от Майен, но съхраняван в последните години в Тийрския камък. Съществуват сведения, че до тях може да се стигне и като се влезе в Кулата на Генджей. Говорят на Древния език, споменават за договори и споразумения и питат дали влезлите носят желязо, музикални инструменти или устройства, с които може да се прави огън. Виж също: Еелфини.
Читать дальше