Робърт Джордан - Господарят на хаоса

Мъжете в черни палта се втурнаха и се подредиха между невидимата бариера и всички останали, всички без Джър и онези, които пазеха Айез Седай. Освен Несюне, която се взираше напрегнато във всичко, ставащо наоколо, останалите от Кулата бяха коленичили безмълвно, без дори да поглеждат към мъжете, които ги бяха заслонили, и дори Несюне изглеждаше пребледняла, сякаш всеки момент щеше да повърне. В по-голямата си част групата Айез Седай от Салидар гледаха студено пазещите ги Аша’ман, въпреки че от време на време извръщаха ледените си очи и към Ранд. Аланна поне не откъсваше очи от него. Той усети, че кожата му настръхва; за да го усети от такова разстояние, и деветте трябваше да са прегърнали сайдар. Надяваше се, че ще проявят достатъчно благоразумие да не прелеят — мъжете в черно срещу тях удържаха сайдин до пръсване и изглеждаха точно толкова напрегнати, колкото опипващите мечовете си Стражници.

— Аша’ман, вдигни барикадата два разтега! — При командата на Таим краищата на купола се надигнаха от всички страни едновременно. Изненадани, Шайдо, които се блъскаха в невидимото нещо, залитнаха напред. Съвзеха се бързо и забулената в черно гмеж се понесе напред, но можаха да направят само една крачка преди следващия вик на Таим: — Аша’ман, убий!

Предната редица на Шайдо се взриви. Нямаше как другояче да се опише. Фигури, облечени в кадин-сор, се пръснаха на гейзери от кръв и плът. Потоци на сайдин се промушиха през тази гъста мъгла, пробягвайки от фигура на фигура, и следващата редица на Шайдо погина, после следващата и още по-следващата, сякаш ги поглъщаше огромна месомелачка. Втренчен в тази касапница, Ранд преглътна. Перин се преви и повърна — Ранд много добре го разбираше. Нова редица погина. Нандера закри очите си с ръка, а Сюлин се извърна с гръб. Кървавите отломки от човешки същества започнаха да се трупат на стена.

Никой не можеше да понесе това. Между поредния смъртен залп и следващия най-предните Шайдо изведнъж започнаха да се блъскат назад, мъчеха се да се проврат през редиците, които все още напираха напред. Самата издигаща се мешавица от плът, кости и кръв започна да се пръска, и тогава всички започнаха да се обръщат. Не, да бягат. Пороят от огън и мълнии към купола замря.

— Аша’ман — изкънтя гласът на Таим, — в кръг, валма Земя и Огън!

Под нозете на Шайдо, най-близо до фургоните, земята изведнъж изригна фонтани от огън и пръст и разхвърля мъжете във всички посоки. Докато първите тела все още висяха във въздуха, нови взривове огън забушуваха от земята и още, и още, в уширяващ се пръстен около фургоните, изтласквайки Шайдо на петдесет крачки, на сто, на двеста. Сега там нямаше нищо друго освен паника и смърт. Копия и щитове бяха захвърлени. Куполът отгоре се изчисти, остана само пушекът, вдигащ се от фургоните.

— Спри! — Ревът на взривовете погълна гласа на Ранд така лесно, както хорските крясъци. Той запреде потоците, които бе използвал Таим. — Спри това, Таим! — Гласът му тресна като небесен гръм над всичко.

Още един пръстен от взривове, и Таим извика:

— Аша’ман, отбой.

Оглушителна тишина сякаш изпълни въздуха. Ушите на Ранд закънтяха. После чу крясъци и стонове. Ранени се занадигаха сред купищата мъртви. А зад тях Шайдо бягаха, като се разминаваха с пръснатите групички сисвай-айман, Деви, кайриенци и майенци. Почти колебливо те започнаха да пристъпват към фургоните, някои от айилците засваляха булата си. Със Силата, изострила очите му, той успя да различи Руарк — куцаше и едната му ръка висеше безпомощно, но бе на крака. И далеч зад него — голяма група жени с тъмни поли и бели блузи, с ескорт от мъже от Две реки, понесли дълги лъкове. Бяха твърде далече, за да може да види лицата им, но ако съдеше но начина, по който се взираха в бягащите Шайдо, те също бяха зашеметени като всички останали.

Огромна вълна на облекчение се надигна в гърдите на Ранд, макар и недостатъчно да усмири гърча в стомаха му. Мин бе притиснала лице в ризата му и плачеше. Той я погали по водата.

— Аша’ман. — Никога досега не беше бил толкова благодарен на Празнотата, че пресуши всяко чувство в гласа му. — Справихте се добре. Поздравявам те, Таим. — После се извърна, за да не гледа повече клането, но не можеше да не чува възгласите „Лорд Дракона!“ и „Аша’ман!“, прокънтели от гърлата на мъжете в черно.

Погледна Айез Седай. Мерана беше най-отзад, но Аланна стоеше почти срещу него, до още две Айез Седай, които той познаваше.

— Ти се справи добре — каза едната от двете, селянка с лишено от възраст квадратно лице и сурови невъзмутими очи, които сякаш не виждаха обкръжилите Айез Седай Аша’ман. По-точно, виждаха ги, но ги пренебрегваха очевидно и показно. — Аз съм Бера Харкин, а това е Кируна Начиман. Дойдохме да те спасим… с помощта на Аланна… — това бе явна добавка, предизвикана от внезапното мръщене на Аланна — макар че, изглежда, нямаше много нужда от нас. Все пак намеренията трябва се зачитат и…