Робърт Джордан - Господарят на хаоса

Отвъд преградата се появиха конници, както и айилци с червени превръзки на главите и Деви с червени ленти на ръцете. Преградата задържаше и тях. Щом се появяха, Шайдо връхлитаха отгоре им и ги поглъщаха.

— Освободете купола — заповяда Ранд и чу как Перин въздъхна облекчено, на всичко отгоре! Нима си бе помислил, че Ранд ще остави хората му да бъдат изпосечени? Но и Лоиал също въздъхна. Светлина, какво си мислеха тези двамата за него? Мин замърмори тихо нещо в ухото му. Странно защо, Перин я изгледа много изненадано.

Таим можеше и да е изненадан, но съвсем не бе спокоен.

— Милорд Дракон — каза той, — там отвън все още има неколкостотин жени Шайдо, някои от които доста способни, както изглежда. И то без да споменаваме няколкото хиляди Шайдо с копия. Освен ако наистина не сте решили да проверите дали не сте безсмъртен, съветвам ви да изчакаме няколко часа, докато опознаем това място достатъчно добре, за да направим Прагове с известна сигурност къде могат да се отворят, и после да напуснем. Във всяка битка падат жертви. Аз самият изгубих няколко воини днес, деветима мъже, които трудно могат да се сравняват с каквото и да било количество жалки айилци. Който загине тук, загива заради Преродения Дракон. — Ако беше обърнал малко внимание на Нандера или Сюлин, навярно щеше да посмекчи тона си и да подбере думите си по-грижливо. Двете мълниеносно си казаха нещо на езика на пръстите; изглеждаха готови да го заколят тутакси.

Перин впи жълтите си очи в Ранд, твърдо и същевременно с тревога.

— Ранд, дори Данил и Мъдрите да са се задържали назад, както трябваше, те няма да си тръгнат, докато виждат това. — Той посочи обгърнатия от несекващата пелена мълнии и огън купол. — Ако седим тук, Шайдо рано или късно ще се обърнат срещу тях. Светлина, Ранд! Данил и Бан, и Уил, и Тел… Амис е там отвън, и Сорилея, и… Да те изгори дано, Ранд, за теб вече загинаха повече, отколкото можеш да си представиш! — Перин вдиша дълбоко. — Пусни поне мен. Ако успея да стигна до тях, мога да им кажа, че си жив и здрав и че могат да се оттеглят преди да са ги избили.

— Двамата ще се измъкнем — промълви Лоиал и надигна огромната си брадва. — Двама ще имаме повече шанс.

Калайджията само се усмихна нетърпеливо.

— Ще направя отвор в преградата — каза Таим, но Ранд рязко го прекъсна.

— Не! — Не заради хората на Две реки. Не биваше да изглежда, че се тревожи за тях повече, отколкото за Мъдрите. Истината бе, че за тях се боеше по-малко. Но и Амис ли беше вън? Нали Мъдрите никога не взимаха участие в битка и минаваха незасегнати през битки и през кръвни вражди. Скъсали бяха с обичаите си само и само да дойдат при него. Готов беше по-скоро да пусне Перин да се върне в онзи врящ пъкъл, отколкото да ги изостави. Но не можеше да бъде нито заради Мъдрите, нито заради хората на Две реки. — Севанна иска главата ми, Таим. Явно е смятала, че днес може да я вземе. — Безчувствеността, която Празнотата придаде на гласа му, беше на място. Тя обаче, изглежда, притесни Мин и тя загали с пръсти гърба му, сякаш искаше да го успокои. — Смятам да й покажа, че е сгрешила. Казах ти да направиш оръжия, Таим. Покажи ми сега колко смъртоносни са те. Разпръсни Шайдо. Прекърши ги.

— Както заповядаш. — Ако досега Таим изглеждаше вдървен, сега се превърна в камък.

— Вдигни знамената ми да ги видят — заповяда Ранд. Това поне щеше да покаже на всички отвън кой държи лагера. Може би Мъдрите и хората от Две реки щяха да се отдръпнат, щом ги видеха.

Ушите на Лоиал потръпнаха тревожно, а Перин сграбчи ръката на Ранд, докато Таим се отдалечаваше.

— Видях ги какво правят, Ранд. То е… — Въпреки окървавеното му лице и окървавената секира, изрече го с отвращение.

— Ти какво искаш да направя? — настоя Ранд. — Какво друго мога да направя?

Перин пусна ръката му и въздъхна.

— Не знам. Но не съм длъжен да ми харесва.

— Грейди, вдигни знамето на Светлината! — провикна се Таим и от Силата гласът му прокънтя. С потоци от Въздух Джър Грейди измъкна пурпурното знаме от ръката на смаяния Добрайн и го вдигна нагоре, чак през дупката на върха на купола. Огън се пръскаше около него и мълнии святкаха, докато ярката червена свила се извисяваше сред валмата от дим, надигащи се от горящите фургони. Ранд познаваше по лице много от мъжете в черните палта, но знаеше малко имена освен това на Джър. Деймир, Федвин, Ибин, Джаар и Торвил; от тях единствен Торвил носеше Дракона на яката си.

— Аша’ман, развърни фронт за битка! — прокънтя Таим.