Робърт Джордан - Господарят на хаоса

Ранд обърна очи натам, където се беше отдалечил Гавин, но успя да види само голяма група мъже със знамето на Белия глиган — отваряха си със сеч път през обкръжаващите ги айилци.

Таим се обърна към Ранд и се усмихна — криво, както винаги.

— При тези обстоятелства вярвам, че няма да ме укориш, че наруших заповедта ти да не се противопоставям на Айез Седай. Имах причина да те посетя в Кайриен и… — Той сви рамене. — Изглеждаш ужасно зле. Ще позволиш ли да… — Устните му се свиха, когато Ранд отстъпи назад от протегнатата му ръка и дръпна и Мин. Тя се вкопчи в него още по-здраво.

Луз Терин беше започнал да се пени как щял да убие Таим, както правеше винаги при появата му, да бръщолеви налудничаво за Отстъпници и как щял да избие всички, но Ранд престана да го слуша — изтласка го някъде далече зад стените на разсъдъка си, заглуши гласа му до бръмченето на досадна муха. Номер, който бе научил в сандъка, докато нямаше какво друго да прави, освен да опипва щита и да слуша един глас в главата си, който в повечето случаи звучеше като глас на безумец. Но дори и без Луз Терин не искаше да бъде Изцерен от този мъж. Мислеше, че ако Таим само го докосне със Силата, ще го убие.

— Както желаеш — каза лукаво мъжът с ястребовия нос. — Вярвам, че подсигурих стана.

Това изглеждаше съвсем вярно. По земята се стелеха трупове, но мъжете продължаваха да се бият само на няколко места сред фургоните. Изведнъж купол от Въздух покри целия лагер и пушеците от пожарите се плъзнаха нагоре към оставената на върха на купола дупка. Не беше един-единствен здрав сплит на сайдин — Ранд успя да види как отделните сплитове се смесиха един с друг, за да го сътворят. Прецени, че под купола трябва да има поне двеста мъже с черни палта. Вихрушка от мълнии и огън се срина върху тази преграда и се пръсна, без да й направи нищо. Самото небе сякаш изпука и пламна; несекващ рев изпълни въздуха. Деви с червени ленти по ръцете и сисвай-айман застанаха покрай стената, която не можеха да видят, смесени с майенци и кайриенци. От другата страна Шайдо се втренчиха в невидимата преграда, отделяща ги от враговете им, мушкаха с копия или направо се хвърляха върху нея. Копията спираха неподвижно във въздуха, а телата отскачаха назад.

И последната схватка в купола заглъхна. Пред очите на жалката шепа мъже и Деви с червени ленти оцелелите Шайдо смъкваха дрехите си с вкаменени лица; пленени в битка, те щяха да носят бялото на гай-шайн, дори Шайдо да успееха някак да превземат лагера. Кайриенци и майенци подсигуриха стража за купчината вбесени Стражници и Младоци, смесени с изплашени слуги — почти толкова пленници, колкото беше и охраната. Десетината Айез Седай бяха заслонени от същия брой Аша’ман, носещи меча на Дракона на реверите си. Айез Седай изглеждаха болнави и изплашени. Ранд разпозна три от тях, макар да знаеше името само на Несюне. Не познаваше никого от техните тъмничари Аша’ман. Много от жените, които Ранд сам беше заслонил и повалил, бяха отведени с пленничките — някои от тях вече се бяха свестили, а облечени в черно воини и Вречени със сребърния меч на реверите използваха сайдин, за да завлекат останалите и да ги подредят в същата редица. Някои от тях домъкнаха двете изпаднали в несвяст Айез Седай и онази, кокалестата, която не преставаше да врещи. Когато ги прибавиха към купчината, някои от Айез Седай извърнаха глави и заповръщаха.

Имаше и други Айез Седай, заобиколени от Стражници и държани под зорките очи на мъже в черни палта, макар и незаслонени. Те поглеждаха с безпокойство Аша’ман също като жените под стража. Обръщаха погледи и към Ранд и сигурно щяха да се приближат до него, ако не бяха Аша’ман. Ранд им отвърна с гневен поглед. Аланна беше сред тях — не беше халюцинирал. А спътничките й… Общо бяха девет. Девет! Внезапна ярост забушува извън Празнотата и бръмченето от Луз Терин се усили.

Изобщо не се изненада като видя и залитащия Перин, с окървавено лице и брада, следван от куцукащия Лоиал е огромна брадва, и някакъв светлоок непознат, който приличаше на Калайджия с раираното си червено палто, само дето носеше меч с почервеняло от кръв острие. Ранд едва не се озърна да види дали и Мат няма да изникне отнякъде. Видя обаче Добрайн, спешен и с меч в едната ръка и дръжката на пурпурното знаме на Ранд в другата. Нандера пристъпи до Перин, сваляйки булото си, и още една Дева, която Ранд отначало не позна. Хубаво беше да види Сюлин отново облечена в кадин-сор.

— Ранд — изпъшка Перин, — слава на Светлината, че си жив! Мислехме да направиш Праг да се измъкнем, но всичко се разпадна. Руарк и повечето айилци все още са сред Шайдо, повечето от майенците и кайриенците също, а какво е станало с хората от Две реки или с Мъдрите, не знам. Айез Седай трябваше да останат с тях, но… — Той се подпря на секирата и задиша тежко.