Силвия Дончева - 360 градуса преди края

Всъщност Анита добре знаеше, че днес трябва да облече нещо семпло и много строго, което да подчертава стройната и фигура и най-вече формата на раменете и. Военните никога не гледаха по надолу от гърдите на хората за разлика от политиците, а нея обаче сега и предстоеше среща с хора, които можеше да впечатли със стегната стойка, прям поглед, отмерени движения и дрехи в черно-бяло-синята гама. Затова, без да се замисля много, избра сред предложените и дрехи рокля в тази тоналност. Допълни я с широк колан с голяма тока, а след това обу строги средно-високи обувки, като накрая се потопи и в облак почти неизлъчваш, но траен и напълно дискретен парфюм. Тъкмо успя да приключи, когато мелодичният глас на видеозора и извести за идването на служебния и транспорт Беше задължителен за всички членове на Общностните комисии с оглед безопасността им. Точно затова Анита проследи внимателно върху екрана на входа появата на удобното возило, създадено специално за нейните пропорции и изчака, докато поздрави Чарлз. В същия миг си помисли, че може и да се поразходи някъде преди да отиде в ОВОС. Беше и нужно да размисли още веднъж и да овладее притеснението си.

Възрастният шофьор внимателно спусна вратата на аеромобила и зачака светването на контролното табло, което съобщаваше, че пасажерът се чувствува комфортно.

— Кой маршрут ще изберете днес, мис Бел, подде той любезно, защото явно знаеше, че Анита не беше от хората, които се движеха по план. — Днес поради голямото струпване на делегации от Галактичните обединения, повечето направления са претоварени, продължааше той. — Никой не иска да се лиши от възможността на идване от космодрумите да се полюбува на най-пищния град във Вселената.

— В такъв случай и ние можем да им се полюбуваме, — отговори му съвсем неочаквано Анита. — Какво ще кажеш, Чарлз, за една малка сутрешна разходка из Вавилон Без друго искам да се разсея преди срещата с военните. Усмивката, породена от тази чудесна мисъл заля, лицето на Анита и подействува отпускащо и на Чарлз. Всъщност той не знаеше, че причината почти всяка сутрин да избягват пътуването по прекия път към ОВОС не се криеше само в младостта и неопитността на Анита. Тя от много време насам беше убедена, че е обект на особен интерес от някого или нещо и, че поради това винаги и навсякъде е следена. Искаше да се убеди и сега и затова веднага използва възможността да усложни максимално пътя си. Разбирасе желаеше и да се разходи. Така щеше по-дълго да наблюдава аеромобилите зад себе си.

— Откъде да мина, мис — попита отново Чарлз, учуден за пореден път от капризите на проф. Бел. — Може би ще предпочетете древната, музейна част, където са пренесени сградите от миналото на Старата Галактика. Аз, например, много обичам частта с пирамидите, които ми напомнят за пренасянето им преди време. Тогава писаха, че било толкова трудно, колкото и построяването им в древността, но това всъщност не е вярно. Беше адски по-трудно. Бях там, на кораба и изживях целия ужас на събитията.

— Бил си на лайнера, на „Ра“ — почти не повярва Анита, като го погледна с нескрит интерес. — Но това беше доста отдавна, Чарлз.

— Така е, защото и аз бях доста по-млад тогава, но и много от белите си коси дължа на този преход от старата галактика.

— Да, предполагам, че е било така — поклати с разбиране глава Анита, като се опитваше да си припомни нещо. — Била съм много малка — каза тя замислено, — но съвсем ясно си спомням вълнението покрай пренасянето пирамидата на Хуфу. Вълнуваше се цялата Вселена, защото имаше нещо много странно в това пътуване…

— Да, мис, пренасянето тук на тази пирамида беше истинско безуми е. Нея не можахме да я разглобим като храма в Луксор и трябваше да я пренасяме нацяло. Още при издигането и на борда на „Ра“ се оказа, че е много по-тежка, отколкото сочеха изчисленията. И досега никой не може да си обясни защо, но най-лошото беше, че и въздушният коридор трябваше да се подсили, за да поеме прехвърлянето на борда. С това обаче неприятностите съвсем не свършиха. С пирамидата на борда лайнерът трудно влизаше в хиперпространството, нещо, което не се беше случвало никога дотогава. „Ра“ на няколко пъти беше на границата на саморазрушението. Да не говорим за психическите отклонения, които настъпиха повсеместно, сред нас, екипажа.

— Ти затова ли не можеш да летиш повече Чарлз, заради пирамидата, Анита беше още по-озадачена. Тя знаеше, че Чарлз е летял на междугалактическите лайнери, но едва сега научи, че е един от екипажа на „Ра“ — лайнерът легенда и, че именно заради това е прекъснал кариерата си.