Силвия Дончева - 360 градуса преди края

Бяха на път да се провалят, а един провал в някое от свръзките на СПИРАЛАТА се отразяваше крайно неблагоприятно и в ЦЯЛОСТТА и. Отнемаше много време, докато противоречията се изгладят и хармонията се възстанови.

Сега явно назряваше такъв момент на криза, защото Нещо качествено различно, неподозирано дори и във ВИСШИТЕ нива, ставаше в подчиненото ИМ звено. Затова беше необходимо СЪВЪРШЕНИТЕ спешно да обединят усилията си, да обобщят данните, които постъпваха от човешкото КЪЛБО-ВСЕЛЕНА и да вземат мерки. Това неминуемо щеше да забави процесите на собственото им развитие, но затова пък можеше да предотврати катаклизмът в СПИРАЛИТЕ.

Заседанието на Съвета на Съвършените

Напрежението и слабото излъчване на присъстващите СЪВЪРШЕНИ се усещаше навсякъде. И това беше, защото проблемът стоеше отдавна неразрешен, а те така и не намираха изход. Тревогата се предаваше във вибрациите им и чувствителността на излъчване на всеки един от тях губеше особената си променливост и сложност. Многообразието беше слабо. Връзките между отделните СЪВЪРШЕНИ бяха твърде отслабени, трудно се координираха и бяха сведени до един отдавна непознат минимум. В обстановката се чувстваше СИВОТАТА, съпроводена с бавни движения на чувства, с неясни усещания и объркани представи. Вибрациите на телата мудно се преместваха и още по-трудно се предаваха в околността. Всички бяха потиснати, загубили динамиката и цветовете си. Ярките преливания на светлата гама от спектъра, така характерна за тях като СЪВЪРШЕНИ се беше сменила със тъмни и безинтересни тонове, типични за периодите на липса на идеи и въображение. Единственото светло сияние сред тази сива маса се открояваше едва, едва и съвсем малко повишаваше общата чистота на трептенията, защото дори и то не беше с категорично яркия отблясък на решението и на новата насока. Неговият носител вероятно имаше някаква причина да бъде по-оптимистичен от останалите, но същевременно се колебаеше и светлината на вибрациите му, макар и ярка, не отиваше по-далеч от собственото му поле. Трябваше му време. Решението за действие щеше да дойде постепенно и избухването или не на бъдеща светлина щеше да покаже изхода от съмненията му.

СЪВЪРШЕНИТЕ наистина не знаеха какво да правят. Принадлежащи към високите полета на Първата СПИРАЛА от Всемира, те скоро бяха стигнали до онзи нов етап от собственото си развитие, когато трябваше да се научат не само да развиват максимално собственото си съзнание, но и да контролират и подтикват към все по-голямо съвършенство Нивото най-близко под тях, т.е. в момента те се учеха да поемат пълната отговорност и за другите. Така беше дошла и грижата им за човешкото КЪЛБО — ВСЕЛЕНА, което беше областта, разпростираща се на огромна площ под тяхния свят. Вселената вибрираше все още с бавни и тежки честоти, а обитателите и наречени хора, все още не осъзнаваха същността си и неотменната си принадлежност към Двете преплетени СПИРАЛИ на Всемира. В бъдеще обаче им предстоеше нова крачка напред в развитието — човешките същества трябваше да се присъединят към СЪВЪРШЕНИТЕ нива на осъзнаване на света. ВЕЛИКИТЕ дълго бяха работили върху това и сега, при предстоящото Завъртване, хората трябваше да се присъединят към СВЕТЛИТЕ като нови, този път ментални СЪВЪРШЕНИ. Това обаче самите хора съвсем не знаеха. Те дори не подозираха, че развитието в СПИРАЛИТЕ се контролира и всяка тяхна стъпка се следи и внимателно проучва от горните нива. Тези човеци дори не знаеха за основните Закони на Цялото — задължителни за всички, даже и за силите на другата страна, за Стихията — нар. още — Огледалото — Отражението — „Чернотата — Мрак“ — или Втората Спирала.

СЪВЪРШЕНИТЕ отговаряха за Хората отдавна, но напоследък с огромно огорчение бяха забелязали, че човечеството не се развива с необходимия очакван темп към ментално осъзнаване. Последният цикъл от тяхната човешка Вселена завършваше, а те не бяха усвоили последните уроци — не знаеха нищо за самите себе си. Менталните им полета, т.е. това, което ги отличаваше от всички други в СПИРАЛИТЕ, стояха неразработени и нивото им на приемане на Единството на Всемира беше ниско. Но истинският проблем се състоеше в това, че в пасивността си хората можеха да станат лесна плячка на Другата страна. В безразличието и инертността си те рискуваха да попаднат първо под по-тежките вибрации на долните по-разчленени и по-груби нива на собствената си светла СПИРАЛА, а след това да послужат и на силите на Мрака. Стихията отдавна се стремеше към срив в системата на Всемира, защото беше силна не в съзиданието, а в хаоса. Затова Мрачните винаги използваха Завъртванията на СПИРАЛИТЕ да осъществяват злокобните си намерения. И Сега пред промяната отново се бяха раздвижили, предусещайки възможността за бъдеща власт. Хаосът, който можеше да настъпи при разкъсване на някое от звената, щеше да позволи на „Чернотата — Мрак“ да погълне Първата Спирала и да установи господството си във всички светове за огромен период от време напред, чак докато равновесието отгоре се възстановеше пак. СЪВЪРШЕНИТЕ вече с ужас бяха забелязали активността на НЕДОСТОЙНИТЕ, намиращи се успоредно до тях. Хиляди от ПОЛЗВАТЕЛИТЕ /те паразитираха върху енергията от долните нива и бяха както всички останали Тъмни, огромни, много плътни и най-вече лесно привличащи енергия и маса същества/ също се бяха концентрирали на големи групи по Границите, най-вече покрай тунелите между Завъртванията на Първата СПИРАЛА. Разрушителното им съзнание беше насочено към Вселената — Кълбо, което те също проучваха и чийто обитатели неистово ги привличаха със силните си, но нереализирани ментални полета.