Силвия Дей: Открита пред теб

Изпитвам дълбока признателност и респект към моята редакторка Синди Хуон за всички онези неизброими неща по пътя на поредицата от моите любящи ръце към нейните. Тя искаше историята и се бори упорито, за да я получи, и аз съм й благодарна за ентусиазма. Благодаря ти, Синди!

Каквото и да кажа за моя изключително енергичен и целеустремен агент — Кимбърли Уейлън, ще бъде малко. Тя не спира да надминава очакванията ми отново и отново и ме поставя в онази завидна и прекрасна позиция, в която е достатъчно да кажа просто „Действай!“. Благодаря ти, Ким, че си точно това, от което имам нужда!

Зад Синди и Ким са всички онези хора от динамичните екипи на Berkley и Trident Media Group. Подкрепата и ентусиазмът за поредицата „Кросфайър“ бяха невероятни във всеки отдел и на всяко ниво. Изпитвам благодарност и се чувствам наистина благословена.

Дълбока признателност и за редакторката Хилъри Соурей, която впи зъби в тази историята и ме накара да се потрудя за нея. Тя буквално ме срита отзад. Не спираше да ме притиска и да настоява да изпипам всеки детайл, карайки ме да работя още по-усилено и точно заради това историята се превърна в далеч, далеч по-добра книга. „Открита пред теб“ нямаше да е това, което е, без теб, Хилъри!

Благодаря ти толкова много!

Благодаря и на невероятния технически редактор Марта Трахтенберг и на текстовия дизайнер Виктория Колота за работата им по дебютното издание на романа. На Тера Клайнфелтър, която прочете първата половина от „Открита пред теб“ и ми каза, че я обожава. Благодаря ти, Тера!

На Е. Л. Джеймс, че написа история, която завладя читателите и им отвори апетит за още. Справи се страхотно!

На Кати Браун, Джейн Литъл, Анджела Джеймс, Марис Блек, Елизабет Мурах, Карла Паркс, Гита Дохърти, Джени Аспинал. О, има толкова много сред вас, на които дължа благодарност за това, че споделихте „Открита пред теб“ с други читатели и казахте толкова прекрасни думи за нея! Ако съм пропуснала името ви тук, моля ви, бъдете сигурни, че не съм ви пропуснала в сърцето си. Толкова съм благодарна!

Благодаря и на Алистър и Джесика от „Седем години грях“, които ме вдъхновиха да напиша историята на Гидиън и Ева. Толкова съм щастлива, че искрата на вдъхновението проблесна два пъти!

— Трябва да отидем в някой бар още сега и да го отпразнуваме.

Не бях особено изненадана от категоричното изказване на съквартиранта си. Кари Тейлър непрекъснато си намираше извинение да празнува, пък ако ще и най-незначителното. Винаги съм смятала това за част от чара му.

— Сигурна съм, че да се напиеш в нощта, преди да започнеш нова работа, не е особено добра идея.

— Хайде де, Ева!

Кари седна на пода на новата ни всекидневна, насред шестте големи кашона, с които пренасяхме багажа си, и пусна в ход очарователната си усмивка. Разопаковахме от дни, а той все още изглеждаше невероятно. Строен, тъмнокос и със зелени очи, Кари беше от мъжете, които почти винаги изглеждат фантастично. Може би щях да се дразня, ако не бе най-скъпият ми човек на земята.

— Не става дума за пиянски изпълнения — продължи да настоява той. — Само една-две чаши вино. Може да улучим някоя промоция в края на работния ден и да се приберем до осем.

— Нямам представа дали ще се върна навреме — махнах с ръка към клина си за йога и прилепналия потник, с който тренирах. — След като засека колко време ми отнема да стигна до работа, отивам във фитнеса.

— Ще ходиш бързо, ще тренираш още по-бързо.

Кари повдигна вежда в съвършена арка и ме накара да се разсмея. Определено очаквах лицето му, което струваше милиони, някой ден да се появи по рекламни билбордове и модни списания из целия свят. Независимо от изражението му, той винаги изглеждаше поразително.

— Какво ще кажеш да го оставим за утре след работа? — предложих като алтернатива. — Ако изкарам деня, наистина ще имам повод за празнуване.

— Става. Мисля да нахлуя в новата кухня и да се развихря за вечеря.

— Хмм. — Готвенето бе сред най-големите удоволствия на Кари, но не и сред най-големите му таланти. — Страхотно!

Той издуха един своенравен кичур от челото си и ми се ухили.

— Имаме кухня, за която повечето ресторантьори биха убили човек. Няма начин да прецакаш яденето в нея!