— Висок или нисък? Със светла или с тъмна коса? Слаб или мускулест? Цвят на очите?
Прокарах втората хапка с глътка вино.
— Висок. Тъмна коса. Строен и мускулест. Сини очи. Безумно богат, ако се съди по дрехите и аксесоарите. Освен това беше невероятно секси. Знаеш как е — има мъже, които изглеждат добре, но от тях хормоните ти не започват да бушуват. Други пък, сравнително грозновати, ти действат като сексуален магнит. А този… имаше всичко.
Стомахът ми се сви точно както когато Тъмен и Опасен ме беше докоснал. Зашеметяващото му лице се бе запечатало в ума ми с кристална яснота. Би трябвало да е незаконно един мъж да е толкова умопомрачителен! Все още възстановявах изпържените си мозъчни клетки.
Кари облегна лакът на плота и се наведе напред, при което дългият му бретон закри едното му ярко и пълно с живот зелено око.
— И какво стана, след като ти помогна да се изправиш?
Свих рамене:
— Нищо.
— Нищо ли?
— Тръгнах си.
— Какво? Не пофлиртува ли поне малко с него?
Загребах отново и преглътнах. Наистина, спагетите не бяха толкова зле. Или пък просто бях ужасно гладна.
— Не беше от този тип, с когото можеш да флиртуваш, Кари.
— Няма такова понятие като „мъж, с когото не можеш да флиртуваш“! Дори онези с щастливи бракове от време на време си позволяват да се отдадат на някоя безобидна закачка.
— В него нямаше нищо безобидно — сухо отсякох аз.
— А, един от онези — кимна мъдро Кари. — Лошите момчета могат да са забавни, ако човек не се приближава твърде много.
Естествено, че бе наясно; мъже и жени на всякакви възрасти непрекъснато падаха в краката му. И въпреки това той всеки път успяваше да избере грешен партньор. Беше излизал с такива, които го преследваха или пък му изневеряваха, с такива, които заплашват да се самоубият, ако ги изостави, и с такива, които си имаха половинки, но забравяха да му споменат за тях. Каквото и да се сети човек, на него му беше минало през главата.
— Изобщо не мога да си представя този човек да е забавен — отбелязах. — Излъчваше сигнал „Високо напрежение!“. Но пък съм сигурна, че е страхотен в леглото.
— Ето, дойдохме си на думата! Забрави за него самия. Просто използвай лицето му във фантазиите си и го превърни в Господин Идеалния.
Аз обаче предпочитах изобщо да го разкарам от ума си, така че смених темата:
— Имаш ли прослушвания утре?
— Естествено.
Кари се впусна в пространно разяснение на програмата си за другия ден (спомена реклама на дънки, спрей за изкуствен тен, бельо и одеколон). Изхвърлих всичко останало от мислите си и се съсредоточих върху него и все по-големия му успех. Кари Тейлър ставаше по-търсен с всеки изминал ден, а репутацията му сред фотографите и агентите нарастваше, защото бе добър професионалист и изключително точен. Много се вълнувах и се гордеех с него. Беше изминал дълъг път и бе преживял толкова много.
Едва след като приключихме с вечерята, забелязах двете големи кутии за подаръци, подпрени отстрани на дивана.
— Какво е това?
— „Това“ — отвърна Кари, идвайки при мен в хола — е върхът на сладоледа.
Моментално разбрах, че са изпратени от Стантън и майка ми. Парите бяха нещо, от което майка ми се нуждаеше, за да е щастлива. Радвах се, че Стантън, съпруг номер три, бе в състояние да задоволи тази нейна нужда — както и многото й други. Често ми се искаше с това нещата да приключват, но майка ми отказваше да приеме, че моето отношение към парите е по-различно от нейното.
— Какво е този път?
Той прехвърли ръка през раменете ми, което не бе трудно — беше по-висок от мен с почти тринайсет сантиметра.
— Не бъди неблагодарна. Стантън обича майка ти. Обича и да я глези, а пък тя обича да глези теб. Колкото и да не ти харесва, той не го прави заради теб. Прави го заради нея.
Въздъхнах, но трябваше да призная, че е прав.
— Какво има в кутиите?
— Великолепни премени за благотворителната вечеря в събота. Убийствена рокля за теб и смокинг „Бриони“ за мен, защото, когато ми купува подаръци, всъщност го прави за теб. Много по-търпелива си, ако съм наоколо, за да слушам как мрънкаш.
— Много ясно! Благодаря на Бога, че и той го знае.
— Естествено, че знае. Стантън нямаше да има толкова пари, ако не знаеше всичко. — Кари ме хвана за ръката и ме дръпна към себе си. — Хайде! Ела да погледнеш.
* * *
Минах през въртящата се врата на „Кросфайър“ и влязох във фоайето на сградата в девет без десет на следващата сутрин. Исках да направя възможно най-доброто впечатление в първия си ден, затова бях избрала семпла рокля по тялото. Комбинирах я с черни обувки на висок ток, които обух, докато се качвах с асансьора, вместо чифта с равни подметки, с който бях дошла. Русата ми коса бе вдигната в артистичен кок с форма на осморка, който бе дело на Кари. Аз не можех да направя и най-елементарното нещо с косата си, но той умееше да създава истински шедьоври. Бях сложила малките перлени обици, подарък от баща ми за дипломирането, и ролекса от Стантън и майка ми.
Читать дальше