Силвия Дей: Открита пред теб

— Справихте се чудесно.

Изтрих потта от лицето си с кърпата и се вгледах в младия мъж, който ме бе заговорил. Беше висок, с дълги крайници и гладки мускули, будни кафяви очи и безупречна кожа с цвят на кафе с мляко. Миглите му бяха толкова дълги и гъсти, че предизвикваха завист, а главата му бе обръсната.

— Благодаря — изкривих устни в печална гримаса. — Личеше си, че ми е за първи път, а?

Мъжът се усмихна и ми протегна ръка:

— Паркър Смит.

— Ева Трамел.

— Имаш естествена грация, Ева. С малко тренировки можеш да станеш истински майстор. В град като Ню Йорк е наложително човек да знае техники за самоотбрана.

След тези думи той махна към корковото табло за обяви на стената, където с цветни кабарчета бяха закачени множество визитни картички и рекламни листовки. После откъсна една от лентичките в долната част на обява, напечатана върху лист с електриков цвят, и ми я подаде.

— Да си чувала за крав мага?

— В един филм с Дженифър Лопес…

— Аз преподавам и с удоволствие бих те обучавал. Това са адресът и телефонният номер на залата.

Подходът му ми хареса. Беше директен и прям, също като погледа му, а усмивката му бе съвсем искрена. Зачудих се дали не се опитва да ме сваля, но държанието му бе толкова спокойно и овладяно, че нямаше как да съм сигурна.

Паркър кръстоса ръце и бицепсите му изпъкнаха. Беше облечен в черна тениска без ръкави и панталони до под коленете. Кецовете му, марка „Конвърс“, изглеждаха удобни след дългата употреба, а на врата му изпод тениската се показваха племенни татуировки.

— Часовете са на страницата ми в интернет. Трябва да дойдеш и да погледаш, за да прецениш дали е подходящо за теб.

— Определено ще си помисля.

— Направи го! — Той отново протегна длан, ръкостискането му бе здраво и уверено. — Надявам се да се видим там.

Когато се прибрах вкъщи, в апартамента ухаеше фантастично, а от колоните се носеше гласът на Адел, която чувствено пееше за своите „напразни надежди“. Погледнах през коридора в кухнята и видях Кари, който се поклащаше в ритъм с музиката и разбъркваше нещо на печката. На плота имаше отворена бутилка и две високи чаши, едната от които пълна до половината с червено вино.

— Ей! — подвикнах, приближавайки се. — Какво готвиш? И имам ли време първо да се изкъпя?

Той наля от бутилката и в другата чаша и я плъзна по плота към мен с обиграни, елегантни движения. Ако го гледаше сега, никой не би предположил, че е прекарал цялото си детство, подхвърлян напред-назад между своята майка наркоманка и различни приемни семейства, а младежките си години — в интернати за непълнолетни престъпници и държавни клиники за лечение от зависимости.

— Спагети със сос от кайма. И изчакай с душа, вечерята е готова. Забавлява ли се?

— Да, но едва след като стигнах залата.

Придърпах едно от високите столчета от тиково дърво и седнах. После разказах на Кари за урока по кикбокс и Паркър Смит.

— Искаш ли да дойдеш с мен?

— На крав мага? — Той поклати глава. — Прекалено брутално е за мен. Ще ми останат синини, а заради тях ще си загубя работата. Но ще дойда с теб да проверим за какво става дума — просто в случай че този тип е някой смахнат.

Наблюдавах го, докато изсипваше спагетите в приготвения гевгир.

— Смахнат, а?

Баща ми ме беше научил да преценявам мъжете доста добре. Точно затова бях наясно с факта, че богът с костюма е лоша новина. Нормалните хора се усмихваха, след като помогнат на някого, просто за да разчупят леда и да улеснят общуването. От друга страна, аз самата също не му се бях усмихнала.

— Бебче — подхвърли Кари и измъкна две купи от шкафа, — ти си изключително секси и привлекателна жена. Бих се усъмнил във всеки мъж, който няма куража направо да те покани на среща.

Сбърчих нос срещу него.

Той постави една от купите пред мен. В нея имаше тънки оризови спагети, покрити с мъничко доматен сос, сред който се виждаха слепнали бучки от говежда кайма и грах.

— Нещо ти се върти в главата. Какво има?

Хмм… Хванах забучената в купата лъжица и реших да не коментирам храната.

— Мисля, че днес срещнах най-сексапилния мъж на света. Всъщност, може би най-сексапилния в цялата история на човечеството.

— О, така ли? Смятах, че това съм аз. Разказвай!

Кари бе застанал от другата страна на плота. Предпочиташе да се храни прав.

Изчаках първо той да гребне от буламача, който беше приготвил, преди да се осмеля да го опитам и аз.

— Честно казано, няма кой знае какво за разправяне. Пльоснах се по задник във фоайето на „Кросфайър“, а той ми помогна да се изправя.