Силвия Дончева - 360 градуса преди края

— Да мис, оттогава никой от нас не може да излита в открития Космос, — потвърди Чарлз и лицето му потъмня при този спомен. — Целият екипаж, който беше на борда на „Ра“ изведнъж получи натрапчиви и странни видения от миналото, които се оказаха неизлечими. Като най-странното беше, че се появяваха само в Космоса. Когато се намирахме на някоя планета тях ги нямаше, но в откритото пространство те ни обсебват и никой не знаеше защо. Положението стана безнадежно и оттогава никой от нас не лети, мис Бел. Както знаете, и „Ра“ не може да бъде използван, защото нито една електронна система оттогава не издържа допира до корпуса му. Не можеше да бъде управляван и остана неподвижен завинаги до пирамидата, погребан като някакъв исторически експонат, а беше най-добрия транспортен кораб във Вселената. Но най-странното, мис, е, че всичко това и досега е загадка. Нито Военните, нито физиците, дори и археолозите не успяха да разберат нещо. — Наистина всичко това и досега е една загадка, повтори замислено Анита. Думите на Чарлз и напомняха нещо. — Разпитваха ни, записваха виденията, сравняваха ги, анализираха ги и — нищо, установиха само, че са автентични, идващи от древността и толкова. Резултат не даде дори буквалното разнищване на пирамидата. Виденията останаха — завърши шьофьорът, а Анита вече не беше на себе, чула думите — автентични, идващи от древността. Приведе се ниско към седалката на Чарлз и почти извика в ухото му:

— Какво точно виждахте Чарлз Можеш ли да ми разкажеш за виденията — настоя тя. — Една жена, всички виждахме една жена, — отвърна и бързо Чарлз, почти стреснат от внезапния и интерес — Жрица някаква, казаха историците. На практика нищо особенно, но се появяваше постоянно и не можехме да мислим за нищо друго. Беше и ужасно красива, неземна, прелестна… — А каза ли ви нещо, правеше ли нещо или просто си стоеше така — изгаряше от нетърпение Анита. — Да, винаги едно и също, натрапчиво и откачено. Стоеше си там в съзнанието ни с малката си кристална топка в ръка и повтаряше ли повтаряше също като латерна" — Ще загубим връзката, ще загубим връзката, ще загубим връзката… Великите няма да знаят повече за нас, няма да могат да ни помагат и Стихията ще стигне до Кълбото. Не правете това, не го правете, не местете Хуфу. Недейте, недейте…"

— И нищо повече.

— Нищо, но беше постоянно, неуморимо и влудяващо. Изчезваше, когато бяхме на някоя планета.

— И никой нищо ли не разбра, Чарлз. — Анита беше изумена, описанието и напомняше нещо сънувано. Искаше да разбере подробности за жената — как е била облечена, къде се е намирала, как е изглеждала.

— Казаха, че е жрица, но никой не разбра истинския смисъл на думите и, тази връзка, Великите и стихията не говореха нищо на никого. Най-накрая предположиха, че вероятно уловяме в Космоса проекцията на някакъв древен защитен ритуал на пирамидата в етера. Според физиците той се е активизирал при пренасянето на пирамидата, поради натрупаната в миналото огромна психична енергия. Правеха аналогии с виденията около Карнак, а по-късно и във Вавилон.

— Да знам, знам за тези призрачни явления и, за това че никой още не ги е обяснил — съгласи се Анита Бел — но в твоя случай май е малко по-различно, Чарлз, защото видението винаги е било едно и също. Затова трябва да ми кажеш още по-подробно как изглеждаше тази жена, тази жрица — настояваше тя.

— Да, винаги беше една и съща. Изглеждаше нормално, точно като в древността. Много красива, изящна, облечена цялата в бяло, с посипани от сребро черни коси и изящна кристална топка в дясната ръка. Нищо друго.

Анита разбра. Чарлз не знаеше нищо повече, а и не трябваше да го измъчва, още повече че и образът съответстваше почти напълно на жената от сънищата и, това вероятно наистина беше Лития. Остана напълно замислена. Минути по-късно смени темата. Трябваше да се разсее, информацията беше прекалено сериозна.

— Ще отидем в Детския град, смени посоката Чарлз, ще видим Нуту и ще се повеселим малко. — Карай натам — посочи му тя южната част на Вавилон.

— С най-голямо удоволствие, мис, — усмихна се и шофьорът. Той също обичаше това място, а и се беше натоварил с неприятните спомени от младостта си. Зави по Цветистата лента.

Анита въобще не можеше да се отърве от мислите за виденията от „Ра“. Бяха сходни на нейните, беше възможно и сънищата и да се дължат на Карнак, там откъдето се появяваше тази жена… трябваше да провери. Сега обаче и предстоеше среща с Нуту, който най-добре можеше да я успокои преди срещата в ОВОС. Аеромобилът вече беше почти изминал краткия път по оцветената линия към Детския град. Пътуваха сами и само далеч за тях се забелязваха винаги редовно сменящите се еднакви маршрутни коли. Следяха ги неотлъчно и Анита рано или късно трябваше да разбере кой или какво се криеше зад всичко това.