Силвия Дончева - 360 градуса преди края

Всъщност това премеждие не премина без последици и за Анита Бел. Именно заради видяното в лабиринта на Карнак тя разработи теорията си за необходимостта от тоталното овладяване на творческата енергия на индивидуалните мисловни полета.

Тогава Анита Бел за почна отзад напред. Като изхождаше от факта, че Вселената е основана на енергията и скоростта на разпада на светлинните процеси, тя доказа, че границите на този свят могат да бъдат прескочени и напълно разбрани единствено на основата на енергия, която е по добна на светлинната и е нейна разновидност1, но от по-висок клас. Тази енергия също като светлината трябваше да има незначителна маса и тегло и да не се влияе от гравитацията на огромните материални тела в пространството, а също така да се възпроизвежда чрез един минимален разход на енергия. А всички знаеха, че такава енергия имаше във Вселената, но че тя се освобождаваше само при протичане на мисловните процеси в човешкия мозък. Доказателството за силата на мисълта бяха и Благодетелните и Унищожителните Манас, които в последните векове рязко бяха увеличили броя си във Вселената. Затова колосалната енергия на човешкия мозък, несравнима с нищо друго трябваше да бъде овладяна и използвана, защото в противен случай човечеството щеше да се провали на прага на с обствения си свят, както сочеха неумолимите общи анализи.

Само през последните двадесет хиляди години светът се беше развил невероятно много в областта на техническата мисъл, и в настоящия момент съществуващите няколко милиарда Галактики не представляваха някакъв особен проблем пред човечеството. Известният космос от края на двадесети век — началото на Разгръщането, се бе променил до неузнаваемост и беше станал напълно човешки. И нищо чудно — оттогава бяха минали повече от двеста и тридесет века и човекът беше достигнал до края на светлинната Вселената, т.е. до края на познатите светове от звезди и планети, образуващи Галактики и мегасветове. Бе овладял почти всички видове енергийни източници, които бе срещнал по пътя си и бе стигнал до степен на прекомерна презадоволеност и неограничено жизнено пространство. За тези векове само човека не се бе променил кой знае колко. Заобиколен от супер технологии той не осъзнаваше същността си като част от Вселената — природа и живееше сякаш извън и отстрани на познатия свят. Като пълни господари на този свят хората вече с надежда гледаха и извън пределите и, макар да предусещаха, че затова ще им е нужна огромна вътрешна промяна. Разбира се имаше огромен напредък в развитието на някои психични методи, но това не бе занимание за мнозинството. Хора като Анита бяха изучили Изкуството да владеят емоциите си, да контролират и програмират сънищата си, да регулират потоците енергии на кръвообращението и нервната система, да контролират здравето си и даже да улавят с голяма точност други мисли, според степента на излъчването им, но тези процеси не можеха да бъдат пресъздадени и обяснени научно. Занимаващите се в тези направления, заедно с т.нар. Манаси нямаха достатъчно пристиж в обществото и минаваха за чудаци, особенна категория сред всички Светове. Всъщност те бяха забележителни хора, които се деляха на две категории. Едните бяха неизбежно силно набожни и със специфична ценостна система. Не отказваха помощ никога и на никого, не критикуваха нещо или някого, обичаха другите даже и когато ги нараняваха и обиждаха, бяха готови дори да жертват живота си, защитавайки всяка форма на съществуване. Бяха странни, жертвоготовни, любящи и раздаващи се същества с огромна сила и мощ, която обаче дори те самите не можеха да обяснят. И най-забележителното беше, че всичко това те постигаха с минимален разход на енергия. Изследванията върху тези хора доказваха спонтанното и по тяхно желание образуване на огромни енергетични маси около мозъчните им полукълба, но без изпомпване на някакви значими енергии от околността. При това тези мисловни полета се зараждаха и задържаха около тях съвсем съзнателно и винаги се различаваха според предназначението си по сила, скорост и интензитет. Същевременно странното беше, че самия организъм на отделния Манас не губеше повече енергия, отколкото при каквато и да е друга интензивна интелектуална дейност. Т.е налице беше минимален разход на енергия при максимално осъзнати резултати, и то при скорост по-висока от тази на несъзнателния и неконтролируем светлинен лъч. Проблемът обаче беше, че нито една теория не можеше да си ги обясни, тъй като противоречаха на закона за запазване на енергията на света и нямаше подобен аналог във Вселената. Тези постижения бяха единствено приоритет на надарения по незнайна причина с тази способност човешки мозък. На всичко отгоре никой не можеше да програмира кога щеше да се роди поредния Манас, нито кое отличаваше мозъка на един такъв феномен от мозъците на останалите хора. На вид те напълно си приличаха.