Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

Януари, 2009 г.

Исландия беше разгневена. Досега подобен гняв страната бе изпитвала само веднъж — преди хиляда години, когато първите викинги стъпили на брега до днешния Рейкявик.

А най-разгневена от всички беше Харпа.

Заедно с още четири хиляди исландци, тя стоеше на площада пред сградата на парламента и викаше, скандираше и блъскаше с черпак по един празен тиган. Хората около нея държаха кухненски прибори, дайрета, барабани, свирки, тромби и всякакви други приспособления за вдигане на колкото се може повече шум. А една бабичка дори тропаше по земята с металната си проходилка и крещеше с блеснал поглед.

Врявата се усили и стана хаотична. Първоначалният ритъм на тълпата се изгуби, възцари се какофония от гневни викове: „Олафур вън!“, „Изедници!“, „Оставка!“.

Беше средата на януари. Земята беше покрита със сняг, но викането и блъскането не позволяваха на Харпа да усети студа. Най-накрая имаше възможност да излее омразата и гнева, които се трупаха в нея месеци наред също като вулканична пара, която сега излизаше със свистене от недрата на сърцето й.

Започна да притъмнява. Фенерчетата, които много от хората носеха, засветиха по-ярко в настъпващия мрак. Светлини имаше и в парламента — малка сграда от черен базалт.

Хората се събраха тук за седемнайсети пореден път, за да накарат политиците да извадят страната от кризата, в която я вкараха. За разлика от предишните демонстрации, които винаги бяха в събота, тази беше във вторник — първият работен ден на парламента. Виковете се усилиха, шумът на тълпата отиваше към кресчендо: премиерът и правителството трябваше да подадат оставка и да насрочат нови избори. Олафур Томасон, бивш шеф на Исландската централна банка, а сега премиер, който приватизира банките и им позволи да вземат повече заеми, отколкото могат да върнат, също трябва да си подаде оставката.

Днес Харпа за първи път се включи в демонстрациите. Отначало не ги одобряваше, защото смяташе, че насилието и скандирането не са характерни за исландците, че демонстрантите не разбират колко е заплетено всичко. Но, подобно на хиляди свои сънародници, тя също остана без работа. Харпа можеше да смята и знаеше, че дългът, който натрупаха исландските банки, ще се погасява десетилетия наред. Маркус, тригодишният й син, щеше да го плаща чак докато стане на четирийсет.

А това не е редно. Изобщо дори!

Олафур Томасон е виновен, както и останалите политици. Банкерите са виновни. И най-вече Габриел Орн.

Харпа разбира се също има принос. Точно затова не се присъедини към демонстрантите по-рано. Но сега, докато блъскаше и викаше, чувството за вина само подклаждаше гнева й.

Всичко започна по обичайния начин — с пламенни речи от писател, музикант и осемгодишно момиченце. Развяха се исландски знамена, заплющяха протестни лозунги — всъщност обстановката бе по-скоро празнична, отколкото бунтарска.

Но гневът на хората нарастваше.

Полицаи с черни униформи и каски образуваха кордон около сградата на парламента и започнаха да превеждат пристигащите политици през навалицата. Служителите на реда носеха палки, щитове и флакони сълзотворен газ. Някои от тях стояха гордо с лице към тълпата, а други притеснено хапеха устни.

Във въздуха полетяха яйца и кофички скир — исландското кисело мляко. Демонстранти с черни дрехи и кърпи или шалове през устата се нахвърлиха срещу полицейските редици. Тълпата се развълнува. Много от хората на площада започнаха да викат на демонстрантите да не закачат полицаите. Други пък ги насърчаваха. Полицейският кордон зае защитна позиция. Във въздуха вече не летяха само кисели млека, а и павета. Една униформена жена се строполи на земята, по лицето й запълзяха кървави вадички.

Чуха се свирки. Полицаите извадиха сълзотворния газ и започнаха да пръскат тълпата.

Демонстрантите отстъпиха. Харпа залитна и се спъна в някакъв човек зад нея. За момент помисли, че тълпата ще я стъпче. Един ботуш се стовари върху крака й. Тя легна по гръб и вдигна тигана пред лицето си, за да се предпази. Гневът премина в страх.

В този миг две силни ръце я вдигнаха и я изправиха на крака.

— Добре ли си? Извинявай, че те спънах.

Мъжът беше строен и силен, с гъсти черни вежди и тъмносини очи. Харпа го погледна и се сепна — не успя да каже нищо.