Майкл Ридпат - Борсов посредник

Благодаря на Ан Гловър и колегите й от „Виртуалити“, на Майк Беван, редактор на „Виртуал Реалити Нюз“, и на Пол Маршал от „Максус Систъмс Интернешънъл“, чийто финансов софтуер породи идеята за „Бондскейп“.

Компаниите „Феър Систъмс“, „Дженсън Компютър“, „Онада Индъстрийз“, „Харисън Брадърс“ и Женевско-лозанската банка не съществуват. Всяка прилика с действителни организации е случайна.

Въпреки че в книгата цитирам имената на действителни компании, действията им са измислени.

Двайсет милиарда долара лесно могат да изчезнат от световните пазари на облигации.

Достатъчно е по екраните във всички борсови зали да се появи следното съобщение:

12 април, 14 часа и 46 минути по Гринуич

Началникът на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан предупреждава, че лихвените проценти са „ненормално ниски“ и ще се вдигнат много скоро.

Това изненада всички в залата. Затворих очи и преброих до десет. После погледнах към екрана: съобщението си стоеше там.

Хората бяха обзети от паника. Крещяха в телефонните слушалки и един на друг. Етиен, който отговаряше за борсовата дейност на „Харисън Брадърс“ и мой шеф, нареди на търговеца на фючърси да продава каквото може. Върху таблата запробягваха разноцветни светлинки и телефонните централи заприличаха на дискотеки, тъй като клиентите трескаво телефонираха да продаваме. Агентите по продажбите закриваха с ръка микрофоните на слушалките, докато крещяха на борсовите си посредници да определят цените на облигациите на клиентите. Посредниците не се интересуваха много от проблемите им, тъй като трябваше да се отърват от собствените си дълги позиции.

Етиен спря за миг и се обърна към мене:

— Какво е положението ти, Марк?

— Не особено блестящо.

За миг на лицето му се появи победоносно изражение.

Бях бесен. Сутринта двамата спорихме относно вероятността от промяна на лихвените проценти. Той настояваше да покачваме леко позициите си, защото бил убеден, че пазарът на облигации ще продължи да се подобрява. Възразих му. Бях решил през следващите няколко дни да се заема с подсигуряването на позициите си при евентуално покачване на лихвите, но си останах само с намеренията.

През последните две години лихвените проценти непрекъснато падаха, а цените на облигациите се покачваха. Не беше трудно да се направят пари: притежаването на повече облигации означаваше по-голяма печалба. Миналата година „Харисън Брадърс“, както и повечето големи американски инвестиционни банки на пазара направиха страхотни удари, придържайки се към тази стратегия. Сега обаче, след като Федералният резерв на САЩ беше обявил, че ще повишава лихвените проценти, щеше да последва истинска кланица. Цените на облигациите щяха да паднат рязко, след което се очакваше нов спад, тъй като хората продаваха, за да не загубят печалбите си, за да подсигурят позициите си или просто обзети от паника.

Предвиждах го и въпреки това не си бях мръднал пръста. Какъв глупак!

— Какво ще правим сега? — попита Ед Бейлис. Стискаше чашата си с кафе така, сякаш от това зависеше животът му. За пръв път ставаше свидетел на подобна паника. Съвсем наскоро бе завършил обучението си и преди три месеца го бяха прикрепили към мен да ми помага в търговията на пакета от акции на застрахователна акционерна компания. Работата беше отговорна: занимавахме се със залаганията на „Харисън Брадърс“ на пазара за облигации. Ед беше неопитен, но бързо се учеше. При нормални обстоятелства беше незаменим. Чудех се обаче как ли ще се справи в тази напрегната обстановка. Скоро щях да разбера.

— Провери колко сме паднали — отговорих.

Погледнах към екраните си. Паниката водеше до пълен хаос. Американските съкровищни облигации с тридесетгодишен срок, известни като „дългата облигация“, вече бяха паднали с два пункта. Извърнах се към Грег, нашия борсов посредник по съкровищни бонове. Знаех, че той има дълга позиция на стойност сто и двайсет милиона и вече беше загубил два. Непрекъснато говореше по телефона, опитвайки се да продаде каквото може от облигациите си на другите търговци от Уолстрийт. Немските, френските и британските пазари също се бяха сринали. Това съобщение наистина бе заварило всички неподготвени.

— Паднали сме с два милиона и четиристотин хиляди долара под снощното преостойностяване — заяви Ед.