Майкл Ридпат - Борсов посредник

Нещо привлече погледа ми. Отново превъртях целия процес до този момент. Стори ми се, че секцията, представляваща френския пазар, беше мръднала по-нагоре от останалите.

Така че посочих трикольора, като едва-едва махнах над хълма, увеличих изображението върху земята и пак превъртях симулацията. Отново се бях върнал в 14:40 часа по Гринуич. Германските и американските пазари бяха върху терасите точно под мен, а холандските и британските се намираха по-нагоре върху хълма над мен. Докато часовникът отброяваше секундите на минутата в 14 и 46, изпитах усещането, че нещо внезапно ме подхвърля във въздуха. Терасите под и над мен се движеха енергично като моята. Особено оживена изглеждаше частта от френската тераса, представляваща облигации с петгодишен срок на погасяване, която се издигаше бързо.

— Френските петгодишни облигации не струват нищо, отпишете ги! — изръмжах аз към Ед.

— Добре — отвърна той. Последва пауза. В реалния свят Ед натисна бутона за вътрешна връзка и се свърза с борсовия посредник на „Харисън Брадърс“ в Париж, който търгуваше с френски облигации. — Филип, обажда се Ед от Лондон. Какво става с петгодишните?

— Не знам. Това е лудост! Има някакъв голям продавач, който продава посредством Женевско-лозанската банка. Не знам защо продават. Бих купил известно количество, но позицията ми и без това е прекалено дълга — отговори той.

— Благодаря ти — каза Ед. — Чу ли? — обърна се към мен.

— Да. — Това беше голяма швейцарска банка, която не беше особено разумна на пазарите. По всяка вероятност бяха изпаднали в паника. — Сега ни остава да преценим кои облигации да купуваме.

Всяко здание върху склона на хълма представляваше специфична емисия облигации. Височината на сградата съответстваше на процентния доход, като колкото по-висока биваше сградата, толкова по-големи биваха процентните доходи. Трябваше да се закупи облигация, чийто доход внезапно е нараснал сред паниката на пазарите.

Отново превъртях назад и застанах точно по средата на група сгради от сегмента на петгодишните облигации върху терасата. Натиснах бутона за бързо превъртане напред и започнах да следя. В 14:46 отново видях и почти усетих труса под краката си. Този път се съсредоточих върху заобикалящите ме сгради. Те се тресяха, някои растяха, а други се смаляваха. От дясната ми страна се намираше сграда, която по-рано беше една от най-ниските, но сега се бе устремила към висините, наподобявайки миниатюрен небостъргач. Върху фасадата си носеше фирмения знак на „Рено“. Посочих към вратата и натиснах бутона. Думите „Рено 6% 1999“ се уголемиха.

— Процентният доход на новото „Рено“ се е увеличил рязко. Виж дали можеш да закупиш нещо от тях — казах.

— Колко? — запита Ед.

— Сто милиона франка ще свършат работа, стига да успееш.

— Добре. — Чух го да разговаря по вътрешната връзка с борсовите посредници в Париж. Следях като омагьосан как сградата внезапно се разтърси и пропадна с няколко етажа. Нашата покупка вече бе оказала влияние върху цената на облигациите на „Рено“ и „Бондскейп“ веднага бе уловила промяната.

— Готово — каза Ед. — Какво ще продаваме?

Следващата ми задача беше да се поразтършувам по склона на хълма за облигации с прекалено високи цени. Трябваше да бързам. Не исках пазарът да се срути още преди да сме продали нещо по-съществено.

— Ще опитам с орела — отвърнах.

Орелът представляваше един интелигентен софтуерен агент, който можеше да се програмира за търсене на данни по съответни критерии. Дадох команда да ми намери облигации, чиято цена е нараснала значително за последните два часа.

Орелът литна и след секунди закръжи над холандското знаме. Последвах го. Той се виеше над една петгодишна холандска правителствена облигация.

— Всичко е наред, Ед, намерих една. Продай холандски съкровищни бонове седем и половина процента със срок на погасяване 1999!

— Веднага — отвърна той.

След тридесет секунди сделката беше сключена.

Окуражен, продължих да търся. През цялото време разговарях с Ед, за да съм сигурен, че реалният свят съвпада с виртуалния.

— Земя до кандидат-космонавта, Земя до кандидат-космонавта, приземявайте се, моля! — Рязко смъкнах виртуалния шлем и видях Грег.

— Какво правиш, Марк? Да не би да проверяваш пазара на фючърсите на Алфа Кентавър? Аз съм продавач, между другото.

Ухилих му се. Грег беше от Ню Джърси, но от две години беше в Лондон. Бяхме приятели.

— Искаш ли да погледнеш как работи „Бондскейп“? — запитах го.