Майкл Ридпат - Борсов посредник

— През септември — отвърнах. — Да се свържем ли с вас тогава?

— Ще се радвам. — Той ми връчи визитната си картичка. Докато се отдалечаваше от щанда, непрекъснато се обръщаше през рамо към системата.

— Дали ще купи?

Обърнах се към Рейчъл, която бе застанала до рамото ми.

— Разбира се, че ще купи. Хайде, да се поразходим. Умирам за една цигара.

Поколебах се. Щандът беше обкръжен с изгарящи от желание да пробват системата зрители, много от тях потенциални клиенти.

— Хей, вече четири часа как не сме мръднали от щанда, имаме нужда от почивка.

Промъкнахме се през изпълненото с тълпи изложение, като си проправяхме път към знаците на изхода. Големи лозунги висяха от тавана. Това беше главното изложение в годината на виртуалната реалност, а тази година в Орландо се очертаваше още по-голямо. Дженсън не беше пестил средства за съвместния щанд на „Феър Систъмс“ и „Дженсън Компютър“ и това беше центърът на вниманието на изложението. Имаше още няколко продукта, които вършеха същата работа като нашия, но нито един от тях не можеше да ни конкурира по отношение на цената. И никой, който да се съдържа във всяко продадено копие на Уиндоус. Ние наистина доведохме реалната виртуалност до хората.

Беше третият ден от изложението. Проектът „Платформа“ беше обявен в първия ден, с което предизвика изключителен интерес. Акциите на компанията ни бяха скочили вече на осемнадесет долара и продължаваха да растат. Заявките валяха като град и монтажните линии на фабриката на Дженсън в Пало Алто направо димяха. Мечтата на Рейчъл се превръщаше в действителност.

Излязохме в ранния слънчев следобед. Беше горещо и задушно. Рейчъл измъкна цигара и запали, като пое дълбоко дима. Седяхме на стъпалата точно пред залата. Хората се придвижваха бавно в нажежения юлски следобед. Наблизо десетина души ядяха сандвичи, седнали на мократа трева.

Погледнах лицето на Рейчъл. Знаех, че не беше спала много през последната седмица, но страничен човек трудно би го разбрал. Тъмните й очи продължаваха да блестят живо под разрошената й коса. Тя забеляза, че я наблюдавам, и ме прегърна. Седяхме така в мълчание минута или две.

Всичко се развиваше според плана. Дженсън се бе оказал енергичен съюзник и бе убедил Рейчъл да поеме поста изпълнителен директор на „Феър Систъмс“. С радост й го отстъпвах, като се ангажирах да й помагам. Предпочитах пазарите на облигации.

Хората, седнали на тревата, станаха, приближиха се към нас и започнаха да обикалят в кръг пред залата на изложението. Носеха значките на лигата „Прекрасният стар свят“. Те се въртяха наоколо, смееха се и бъбреха, като подаваха листовки на всеки, който ги приближеше. Някои от тях носеха плакати с надписи: „СПАСЕТЕ ДЕЦАТА НИ“, „ТУК Е ВИРТУАЛНИЯТ АД“, „ОСТАВЕТЕ РЕАЛНОСТТА РЕАЛНА“.

Наблюдавах ги замислен. Спомнях си какво изпитах, когато за пръв път се потопих във виртуалния свят на „Бондскейп“, и изтезанието, на което бяхме подложили Соренсън. Ричард беше прав; виртуалната реалност носеше блага. Но аз си спомнях и думите на Дуги. Какво щеше да се случи, когато виртуалната реалност станеше достъпна на всекиго, на душевноболните, на мързеливите, на перверзните типове, на психопатите, на садистите?

— Знам какво мислиш — обади се Рейчъл. — Но вече е прекалено късно. — Смачка угарката си. — Хайде, да тръгваме. Имаме да продадем още няколко машини с виртуална реалност.

Лов на човек. — Б.пр.