Майкл Ридпат - Борсов посредник

Усещах как горчивината се промъква в гласа ми. Спомних си внезапните пътувания на Карън до Париж и Амстердам, вечерите й, на които забавляваше клиентите си.

— Карън отново е изпаднала под властта му. Когато Ричард заплашва да разкрие Соренсън, тя изпада в отчаяние. Не може дори да си представи, че ще го загуби повторно. И отлита в Шотландия, за да разубеди Ричард да не прави това. И когато той отказва, тя го убива. Трябва да е уведомила Соренсън какво е направила. Тя твърди, че се гордее с постъпката си; това е било начин да му покаже до каква степен е влюбена в него. — Целият потреперих. — Сигурен съм, че Соренсън не е имал представа какво ще направи Карън. Нито пък тя, вероятно. Но след като вече Ричард е убит, и двамата са дълбоко свързани. Наложило се е да убият и Дуги, както се опитаха да премахнат и мен, и Рейчъл, за да заличат следите си. Най-вероятно Соренсън е убил Дуги. В края на краищата тогава Карън беше все още в къщата ми, но той би могъл да отскочи до Шотландия. Всеки един от двамата би могъл да наеме онези мъже, за да ни убият.

— Все още не мога да повярвам, че Уолтър би могъл да се замеси в нещо подобно — каза баща ми. — Той винаги беше толкова прям, толкова над нещата.

— Аз смятам, че той се е опитвал да запази именно тази си репутация — казах. — Ако бъде разкрит, че търгува с вътрешнофирмена информация, това би означавало края му.

Татко кимна.

— Това мога да го разбера. Той винаги се е гордеел с постиженията си. Но да убие?

— След като Карън е убила Ричард, на него вероятно вече му се е струвало, че няма друг избор. А и той определено беше човек на действието.

— Тя трябва да е била с много объркан мозък.

— Да — казах. — Много повече, отколкото можех да предполагам.

Въздъхнах.

— Ходих да се видя с майка й миналата седмица. Тя ми се обади преди време, за да ми съобщи, че се тревожи за Карън, но аз не я потърсих. Имах си други неща, за които да мисля. Но тя ми съобщи, че навремето, когато бащата на Карън ги зарязал, това имало далеч по-сериозни последствия при Карън, отколкото предполагах. Явно къщата на „другата жена“ е била запалена предумишлено. Карън била обявена за непричастна, но само защото майка й я прикрила. Когато Карън отишла при нея през нощта, след като убила Ричард, била в ужасно състояние. Макар и Дафне да не си го признава, аз мисля, че тя е подозирала дъщеря си в убийството на Ричард. — Една мисъл ме прониза. — Ти предполагаше ли нещо, Рейчъл? Затова ли настоя за присъствието на Карън на демонстрацията?

Тя се усмихна.

— Беше само предположение, защото нямах доказателства. Реших да не ти казвам, защото можеше и да съм допуснала грешка. Но аз бях напълно убедена, че ако Карън бъде пред нас, ще разберем дали е замесена или не.

И тримата не отделяха поглед от мен: Франсис, баща ми и Рейчъл. Отговорих на незададения им въпрос:

— Просто изпитвах жалост към нея. Знаех, че бе преживяла много жестоко раздялата и че уязвимостта й я правеше по-привлекателна, караше ме да се чувствам, че й помагам.

— Надявам се, че няма да запалиш къщата ни — каза Франсис.

— Няма — обещах. Усмихнах й се и после на баща ми. — Не, няма да го направя.

Германецът свали виртуалните си очила и се отпусна на стола си.

— Това наистина е изумително — изрече той, втренчен в компютъра „Дженсън“ пред себе си.

Току-що го бях развел из „Виртуална сграда“, една програма, която симулираше всички подробности от конструкцията на една служебна сграда.

— Вие сте сигурни, че аз мога да включа всичките си архитекти в една и съща мрежа, за да могат да работят върху един и същ проект?

— Напълно. Програмата ще работи с всички основни операционни мрежови системи. Вашите хора ще бъдат в състояние да се разхождат и едновременно с това да работят в една и съща виртуална сграда или пък ще могат да пробват собствени варианти.

— А какво да кажем за софтуера, който вече имаме на персоналните си компютри? Ще работи ли на тази машина?

— Всичко, което ще работи на един персонален компютър съвместим с Ай Би Ем с процесор „Пентиум“, ще работи и на този — уверих го аз. — А вие ще можете да викате програмата директно от среда на Уиндоус. След време клиентите ви ще могат да разглеждат конструкциите ви с помощта на компютрите си.

Мъжът се изправи. Той работеше в една от най-големите архитектурни фирми в Германия и очевидно беше силно впечатлен.

Разтърси ръката ми.

— Много интересно, господин Феърфакс. Кога ще излезе на пазара системата?